Тя и Пейо Яворов се запознават в Драгалевския Манастир
На днешния ден през 1913 г. Лора Каравелова се самоубива пред очите на своя любим Пейо Яворов. Злощастното събитие се разиграва след семеен скандал в дома им на ул. „Раковски“ №136.
В състояние на шок поетът пише бележка с надпис „Моята Лора се застреля сама“ и също пробва да сложи край на живота си. Опитът е неуспешен – Яворов се прострелва и ослепява. Срещу него започва съдебен процес за убийство. На 29 октомври 1914 г. той слага край на живота си, съкрушен от отправените обвинения.
На 21 август 1906 г. Пейо Яворов за първи път среща Лора Каравелова. Запознанството между двамата се осъществява по време на излет в Драгалевския манастир и въпреки че по това време Яворов е влюбен в 16-годишната сестра на неговия приятел Петко Тодоров – Мина, изследователите на символиста са категорични, че творецът е силно привлечен от Лора още от тази първа среща.
Яворов е силно запленен именно от пламенната натура на Лора и нейната открита индивидуалност… и разбира се от красотата й.
На 19 септември 1912 г. тя се омъжва за Яворов, а този брак се оказва фатален и за двамата. Красива, високо интелигентна, ерудирана, тя е чувствителна и меланхолична по характер. Нейната любов към Яворов е всеотдайна и същевременно обсебваща. Лора демонстрира болезнена ревност към съпруга си и при най-малкия повод.
Постепенно бракът им навлиза в критична фаза, а това се случва едва година, след като двамата са сключили брак.
Немалка роля за това изиграва съпругата на писателя Михаил Кремен – Дора Конова, която, опитвайки се да флиртува с поета, допълнително разпалва ревността на Лора. След една от поредните сцени на ревност на 30 ноември 1913 г. Лора се застрелва в дома им. Малко след това, шокиран, прави опит да се самоубие и самият Яворов, но бива спасен.
В започналото полицейско и съдебно разследване се лансират две версии – тази за самоубийството на Лора и тази за убийството ѝ от Яворов. Въпреки че доказателствата и проведената експертиза сочат към първата, в общественото съзнание, най-вече под влияние на пресата и родственици на Лора, се налага втората версия, и срещу поета бива заведено дело за убийство. Това става причина година по-късно Яворов да сложи край на живота си.
Все пак любовта между двамата си остава най-силното им житейско преживяване и за това свидетелства красивите стихотворения, които Яворов посвещава на Лора. Днес ви припомняме едно от тях:
***
На Лора
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка –
и в мъката любов!
Миражите са близо, – пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, – пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, –
тя – плът и призрак лек!
ARTDAY.BG