Змей Горянин (Светозар Акендиев Димитров) e български писател и преводач, роден на 11 януари 1905 година в град Русе. Сътрудничи на списанията „Хиперион“, „Българска мисъл“, на вестниците „Литературен глас“, „Светлоструй“, на седмичните литературни страници на ежедневниците „Зора“, „Време“, „Пладне“, „Земеделско знаме“ и други.
Автор е на над 50 книги: автобиографичната повест „Червеният хотел“, историческите романи „Кнез Иван Кулин“, „Бачо Киро“ (1937), „Дунавът тече“ /1938/, „Ний умряхме – да живей народа“ (1938), „Силата на робите“ (1939), „Звезда керванджийка“ и други, на повести и разкази, голяма част от които за деца и юноши, на стихосбирки и епиграми. Заедно с Елин Пелин списват и редактират списание „Българска марка“. Занимава се и с резбарство.
През 1942 г. Змей Горянин за кратко е цензор в Дирекцията по печата.
През 1944–1945 г. е обвинен от Народния съд във „великобългарски шовинизъм“, поради интереса си към българската история, който расте покрай издирването на материали за художествените му творби. Книгите му попадат в „Списъка на фашистката литература“ и са иззети от библиотеките. Когато излиза от затвора, Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но той отказва. „Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт.“
Изолиран от всякакви публични изяви, животът му преминава в самота до смъртта му на 25 август 1958 година. Погребан е в двора на манастира „Седемте престола“, Софийско.
***
Българийо любезна,
как хубава си ти!
Където да излезна —
зад мен стражар слухти…
1937
–
Народни водачи, а гледаш: край тях
кордони джандари се вият и лазят, —
дали от народна любов ги е страх,
дали пък народа от себе си пазят?
1938
–
Свързали се чума със вампир,
сътворили щастие и мир;
като минали години — ето:
депутат им станало детето.
1938
–
Ех, сладко нещо е, безпорно, свободата:
живей човек и й се радва — славно!
Но в друго нещо тука е бедата —
да: гладна свобода е робство най-безправно!
1946
–
Измина век, а векове ще минат
и твойте песни все ще се четат.
Но пак добре, че овреме почина,
та се изплъзна от Народен съд…
1950
–
Какъв се народ извъди!
Синът баща си да съди,
че си протака живота,
та си не дава имота.
1951
–
Женското сърце е разтегливо,
майчиното — непроменливо.
1951
–
Така е нареден света,
че всяко зло е за добро:
загубиш ли си съвестта —
намираш злато и сребро.
1951
ARTDAY.BG
