Помня вечерта на 10 април 1979 година. По това време телевизорите бяха все още лампови, трябваше им време да загреят, преди да се покаже черно-бялото изображение на екрана. За онези времена не беше типично събитията да се отразяват мащабно, както е сега. Давам си сметка, че в момента е трудно да се постигне медийният успех, който пожъна наистина голямата новина: Българин излетя в космоса!
Макар едва 10-годишен тогава, отлично помня как за часове градът буквално беше преобразен. В Ловеч пристигнаха много височайши особи, за да отбележат забележителното събитие. Прожектори осветяваха толкова силно родната къща на космонавта, че целият архитектурно-исторически резерват „Вароша“ грееше под погледа на величествения паметник на Васил Левски. Ловчанлии ликуваха, радваха се и се прегръщаха, припознали в местния герой личност от световна величина. И с право. Преди 45 години България беше горда, защото стана шестата държава в света, изпратила човек в космоса.
Не знам дали е стечение на обстоятелства, но Ловеч е град, тясно свързан с небесната шир. Там се е намирала първата държавна самолетна фабрика, произвела повече от хиляда самолета. На същото място в последствие е построен завод „Балкан“, където се произвеждаха велосипеди, мотоциклети и автомобили. Днес мястото е в руини, а градът – силно обезлюден. Но и сега, когато рядко посещавам родното си място, гордостта не ме напуска. Там, между паметника на Апостола и покритият мост на Колю Фичето продължава да грее къщата на един българин, който всички трябва да помним. Неговото име е Георги Иванов.
Добромир Банев
ARTDAY.BG
