В ТРИ БЕЗ ДЕСЕТ
В три без десет следобед вали.
Малък облак рисува дъгата.
Там, под цветните капчици, ти
търсиш моя чадър през стъклата…
В шест е време за залез и чай.
Аз надничам към теб за последно.
Ти навярно все още не знаеш,
че от теб се изгубвам –
безследно.
В полунощ галиш моята длан,
много нежно, навярно неволно,
а лицето ми (цялото в плам)
се усмихва, привидно спокойно.
В три без десет отново вали –
ден след ден, и в реалност, и в сънища…
А под ситните капчици – ти!
Навън още
чадъра ми търсиш…
Яна Вълчева
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/