Избрани цитати на френския мислител с благородническа титла
Франсоа дьо Ларошфуко е френски писател моралист. Ражда се на 5 септември през 1613 г. в Париж. През 1653 г. наследява херцогската титла от баща си. Имал е щастието да бъде близък с най-забележителните жени на своето време. Легендарна е връзката му с мадам дьо Лафайет. През 1662 г. пише своите мемоари, а три години по-късно (1665 г.) излиза най-известнто му произведение: „Максими и размисли“. Умира на днешния ден, 17 март,през 1680 г.
Мнозина определят Ларошфуко като песимист, но той е по-скоро реалист – приема, че егоизмът е природна необходимост, с която могат да се обяснят човeшките слабости.
Ларошфуко смята, че разумът е безсилен пред телесните желания и страстите. Той се плъзга по повърхността на предрасъдъците, защото е неспособен да обхване предметите и явленият в цялата им сложност.
Припомняме си избрани мисли от автора с благородническа титла:
„Хората предпочитат повече да говорят за себе си лошо, от колкото съвсем да не говорят.“
„Който е твърде усърден в малкото, той обичайно е неспособен към великото.“
„Посредствените умове винаги осъждат всичко, което е извън техните концепции.“
„Отсъствие – това е нещото, което гаси малките страсти и усилва големите.“
„Всички оплакват своята памет, но никой не желае да оплаква своя разум.“
„Можеш да дадеш на другия разумен съвет, но никога не можеш да го научиш на разумно поведение.“
„Лишени от прозорливост са не тези хора, които не достигат целите си, а тези които преминават покрай тях.“
„Никъде няма да намери покой този, който не го е намерил в себе си.“
„Страстта е единственият оратор, който винаги убеждава.“
„Мнозина презират жизнените блага, но почти никой не е способен да ги сподели.“
„Дребните умове имат дарбата да говорят много и да не казват нищо.“
„Проявената мъдрост в чуждите дела е много по-лека, отколкото в нашите собствени.“
„Страхува се от презрение именно този, който го заслужава.“
„Ревността винаги се ражда заедно с любовта, но не винаги умира заедно с нея.“
„Да се говори е най-трудно тогава, когато е срамно да се мълчи.“
„Разсъжденията на нашите врагове за нас са по-близко до истината от нашите собствени.“
„Няма нищо по-глупаво от желанието винаги да бъдем най-умни от всички.“
„Ненавистта и ласкателството са подводните камъни, в които се разбива истината.“
„Нашата завист винаги е по-дълготрайна от чуждото щастие, на което завиждаме.“
„Порядъчният човек може да бъде влюбен като безумния, но не и като глупака.“
„Бракът е единствената война, по време на която спите с врага.“
„Който е свикнал да бъде неискрен с другите, той в крайна сметка престава да бъде искрен със себе си.“
„Любовта е една, а фалшификатите под нея – хиляди.“
„Всички обичат да разгадават другите, но никой не обича да бъде разгадаван.“
Заглавна снимка – Le Peuple
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/