Оперната певица ни напусна преди 16 години
„Направени сме от звезден прах и на прах ставаме, когато душата си отиде“, казва приживе Гена Димитрова. „Господ ни взима, колкото ни е дал.“
Когато е на 20 години, против волята на баща си, тя е приета в Музикалната академия и става ученичка на изключителния певец и педагог проф. Христо Бръмбаров. Той открива таланта ѝ, изричайки знаменателно: „Това е глас, който се ражда на сто години веднъж“.
„Операта е храм, в който уча философията на живота“, споделя дивата. Звездата ѝ изгрява на родна сцена на 27 декември 1967 година, когато оперното ръководство смело поверява трудната партия на Абигaйл в софийската премиера на „Набуко“ на нея.
В средата на 70-те години на ХХ век тя се изявява успешно и на сцени в Южна Америка – театър „Колон“ в Буенос Айрес. През 1980 г. участва в спектакъла „Макбет“ в Парма (града на Верди и Тосканини), пред най-запалената публика в света. След него е провъзгласена от критиката и членовете на клуба „Двадесет и седем Вердиеви опери“ за царица на Вердиевите гласове като е удостоена с ордена „Верди – Тосканини“. Става носителка на наградата на „Арена ди Верона“ „Джовани Дзанатело“ за „изключителни заслуги, певчески и актьорски качества“. Почти по същото време получава и наградата „Златния стрелец“ на УНИЦЕФ.
Тя е единствената певица в света, която в продължение на десетилетия пее непрекъснато и на границите на съвършенството „жестоките“ партии на Абигайл, лейди Макбет, Джоконда, Турандот. На 13 май 1983 г. е нейният триумфален дебют в Ню Йорк в „Карнеги хол“ с Абигайл в операта „Набуко“ от Верди. През сезона 1983/1984 г. е обявена за най-добра изпълнителка в „Ла Скала“ и е удостоена с наградата „Джакомо Пучини“ за високи постижения в интерпретацията на централни образи в опери на Пучини. Същата година е удостоена с приза „Паренсов“ на ръководството на „Ла Скала“ за участие в спектакъл с най-голям успех пред публиката.
Абсолютно признание, каквото никога не е отреждано на чуждестранна певица, е трикратната покана да открие сезоните на миланския театър. Това се случва през 1983 г. с Турандот от едноименната опера от Пучини, през 1985 г. с Амнерис (партия, изпълнявана винаги дотогава от мецосопран) от „Аида“ на Верди и през 1986 г. в Абигайл от „Набуко“ на Верди. На 27 юни 1987 г. Гена Димитрова получава едно изключително отличие – в родния град на Джузепе Верди – Бусето, ѝ е връчена наградата „Златен Верди“ за нейното забележително майсторство в интерпретирането на образите на Вердиевите героини, присъждана дотогава само на италиански певци. Българката е призната за една от най-големите Вердиеви певици на всички времена.
През 1996 г. е удостоена с орден „Стара планина“, първа степен. На 19 ноември 1996 г. е обявена за почетен член на Софийската опера по повод 30-годишната ѝ сценична дейност. На 31 януари 1997 г. получава наградата „Кристална лира“, връчена за първи път от Съюза на българските музикални и танцови дейци.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
