Живеем като в приказка – само трябва да повярваме в това. Нашите народни обичаи и традиции обозначават родовата ни принадлежност. Винаги сме вярвали в поверия и пророчества, а тайнството на езическите ритуали по време на християнски празници са неотменима наша черта.
21 юни донесе лятото, от утре Еньо ще си наметне кожуха, за да иде за сняг. Цикличността на природата не се вълнува нито от настроенията, нито от намеренията ни. Няма шега – след лятното слънцестоене на Еньовден се готвим за зимата.
Казват, че тази вечер звездите слизат при хората. Хубава новина – повечето от нас се мислят за звезди, но няма карфица, която да ги забоде на небосвода. Лесно е да бъдем великодушни, когато изглеждаме големи в собствените си очи.
Всяка година по това време чакаме небето да се отвори с надеждата, че всичките ни желания ще се сбъднат. Гледаме нагоре към него и искаме, искаме, искаме…
„За да получиш, трябва да дадеш“. Бог е глух за егоистичните ни желания.
Звездите слизат на земята не заради нас, а за да омаят тревите и цветята. Без целебната им сила нищо друго няма значение. Магиите хващат, гаданията се случват, така че внимавайте какво си пожелавате нощес.
Сега никой не прескача локви, огньове – още по-малко. Тай кой нормален ще си губи времето с неща, присъщи за едно хлапе? Пускаме картинки с грешно изписани послания във Фейсбук и с това изчерпваме традицията на езическото в себе си. Отчели сме празника.
Не познавам лично момичета, които ще наберат от най-целебните билки утре сутрин, но знам, че такива още съществуват. Те ще измият лицата си с блага роса, ако жегата прояви милост и се намерят няколко капки по омагьосаните от звездите треви. За да са спретнати в Деня на Йоан Кръстител и за да са хубави, когато ги сполети радостта от сбъднатите желания. Тогава, след като се окъпе в реките и изворите, и направи водата лековита, слънцето спокойно ще се запъти към зимата, следвайки гърба на Еньо…
*****
Магьосницата стана рано.
Оправи тоалета си.
Успокои един кичур и косата ѝ окончателно придоби вид.
Облече бяла прозрачна рокля.
Зазорява.
Тръгна боса по тревата.
Росата е хладна.
Стрък по стрък започна да събира омайни билки.
Любовта трябва да бъде омайна.
Погледна към червения диск на слънцето.
Продължи да мълчи.
Щурците пеят. Защо ѝ е да говори.
Омайните билки се берат в мълчание.
Истинската любов не се нуждае от думи.
Отварям очи.
До възглавницата си намирам цвете.
Какво ли си е пожелала, докато съм бил в ръцете на съня?
Добромир Банев
Фото: Валентин Иванов-sValio
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/