Густав Климт е австрийски художник, ярък представител на декоративните движения в живописта и на стила „сецесион”. Считан е за един от най-интересните и мащабни творци в това направление.
Ако действително има художник, чието изкуство изцяло да е еротично, то тава наистина е Густав Климт. Жената е неговата най-ярка тема: рисува я гола или покрита с пищни одежди, рисува я в движение, седнала, легнала, във всички възможни пози и жестове. Особено в рисунките си показва моделите си в най-интимните им състояния на еротичното откровение. Подобно на Роден, с когото споделя тази страст да изобразява жената във всичките й настроения, по време на работата си в студио винаги се нуждае от поне два – три голи модела.
Климт е роден е на 14 юли 1862 г. в Баумгартен, близо до Виена. Той е второ от седем деца: трима братя и четири сестри. Баща му, Ернст Климт е гравьор върху златни украшения. Майката, Анна Финстер, е имала заложби на музикант. Живели са много бедно, тъй като емигрират от Бохемия.
Едва на четиринадесет години Густав Климт се записва във Виенската академия по приложни изкуства (Kunstgewerbeschule). В продължение на седем години под ръководството на професор Фердинанд Лауфбергер, двамата с брат си Ернст и с техния приятел Франц Мач навлизат в същината на редица художествени способи: от тези, които и баща им владее (гравиране на орнаменти върху метални предмети, най-често златни украшения) до мозайката и изграждането на стенописни изображения.
Например помагат на преподавателят си по рисуване в украсата на Историческия музей, във Виена. Там пресъздават като алегории на изкуството различните епохи от историята му. През 1880 г. тримата приятели получават като работа и първата си поръчка – четири алегории за двореца Стурани (Виена) и за понтона на баните в Карлсбад. По това време стилът на Климт е придобил академична и рисунъчна виртуозност.
Централна тема в картините на Климт е женската мистика и еротичност, вградена в сложна плетеница от композиционни структури, декоративни елементи, допълващи изображения или имитации на ефектна материалност. Особен е в това отношение и личният му живот – художникът да края на дните си е свързан с Емили Фльоге, която е допускала редица други контакти на Густав с жени. При всички обстоятелства, той е оставил 14 деца от своите връзки.
Климт владее рисунката и пресъздава моделите си в необичайни психологически развития. Откровената еротичност е предпоставка да бъде сравняван с теченията на философията, оформящи се по негово време, които също разработват този проблем. Сам художникът е имал голям интерес към анализите на Зигмунд Фройд. Картината му „Медицина“, като подчертава безсилието да се изцерят страдащите, представя сексуалността като освобождаващата, върховната сила, извор на живота, но и на смъртта.
В старта на творческите си прояви си Густав , заедно с брат си Ернст, работят заедно върху четири алегории и по онова време стилът му се базира на модел, с който да се приспособи към бароковата архитектурна среда. Двамата изписват театъра в Таормина. Някои изкуствоведи намират влияние на направеното от известния тогава живописец Ханс Макарт.
През 1886 г. е завършен строежът на Бургтеатер, Виена. Откриването му се счита за едно от най-големите събития в онези десетилетия. Тримата младежи получават поръчка да нарисуват сцени от историята на театъра. Работата на Климт се различава чувствително от тази на приятелите му, неговият стил се отдалечава от академизма и така всеки поема по независима творческа пътека. Той рисува появяването на Фран Йосиф в театъра и аплодирането му от публиката.
Независимо от факта, че император Франц Йосиф добре познава художника, а и му връчва Златния орден за заслуги (1888 г.), монархът на три пъти отказва да одобри кандидатурата на художника за професор в Академията. Последното стимулира Климт да оповести своя манифест: „Стига вече цензури… Искам да бъда свободен… Отказвам всякаква подкрепа от държавата. Ще се справя и без нея.“ В търсене на своята независимост, Густав Климт се насочва към пейзажа и портрета.
През 1897 г. се учредява група от виенски художници, наречена „Сецесион” – „настъпление на истинските художници против амбулантните търговци, чиито комерсиални интереси пречат на процъфтяването на изкуството“. За водеща фигура и президент на това сдружение е издигнат Климт. Новото сдружение си поставя за цел да популяризира своите възгледи в изкуството, като ги показва и тълкува чрез специален орган-списание. Това е и първия успешен опит на австрийското изкуство да се впише с нещо оригинално върху европейския пейзаж.
Старото и новото се борят за територия в изкуството на Европа. Виенското общество следи с интерес работите на художника, но предпочита да се показва резервирано към същината на неговите търсения – еротиката. Художникът настоява, че е открил пътя към едно утопично обяснение на човешкия път и съвършенство, което споделят и останалите сецесионисти: спасението на човечеството посредством уникалната сила на изкуството и любовта.
На това тяхно убеждение е построена експозицията през 1902 г., която правят като възхвала на Бетховен. Климт рисува огромен фриз като символична транспозиция на последната симфония на Бетовен. Творбата е шокирала обществото – в нея то е виждало карикатурен и вулгарен прочит на гения на великия музикант. Художникът е критикуван за своеволно тълкуване музикалната образност на Бетховен.. Фигурите се смятат за отблъскващи.
Изложбата не носи предвидените предварително приходи. Случилото се е повод Климт да обяви за пореден път своята независимост от обществените поръчки и да заработи напълно свободен като художник. Той се изолира в ателието си, облечен с нещо като монашеска дреха, ограничава вниманието върху личния си живот, общува по-рядко със своите колеги.
Паралелно на работата си в областта на стенописа или портрета, Климт отделя внимание и в жанра пейзаж, където също така постига забележителна индивидуалност и проявява оригинални находки. Редица от изкуствоведите, които са работили върху творчеството му, се спирт на обикновено квадратния формат на неговите пейзажи, което способства за тяхната странна композиция и сякаш математическо равновесие. Растителност, архитектура и вода са трите елемента, които обича да съчетава, като израз на стремежа му към хармония между тях. Художникът не рисува фигури в пейзажите си.
Често повтарящите се елементи на златото имат различно значение в творбите на Климт. В началото то бива използвано, за да подчертае сакралното магическо свойство на някои предмети, по-късно оцветява одеждите на своите фатални жени в злато – това засилва тяхното внушение. Но дори и по време на „златния си период“ той оставя златото да доминира само там, където интерпретира съдбата на мъжа.
Кулминация на този период е картината „Целувката“ (1907-08 г.). Сякаш и с тази картини е поставен нов вариант в творчеството му: доминиращата жена в творбите му е вече в подчинение на мъжа, отдава му се, потрепва чувствено през свободно падащите гънки на дрехата, което се оказва достатъчно, за да се избегне критиката на цензурата. Модели за тази картина се счита, че са самият Климт, обгърнал здраво своята любима Емиле Фльоге. Много от картините му от този период са също с позлата ; използването на златото можем да порследим и назад към младостта му, например когато рисува „Атина Палада” (1898) и Юдит I (1901), въпреки че картините с най-популярно полагане на техниката са „Портрет на Аделе Блох- Бауер I „(1907) и „Целувката“ (1907-1908). Климт предприема по това време и пътуване до Венеция и Равена, които са известни със своите красиви мозайки, най-вероятно вдъхновени за златните си елементи от византийската образност.
През 1909 г. Климт посещава Париж и открива творбите на Тулуз-Лотрек и фовистите. Тези срещи го вдъхновяват и отключват в него възможността за синтез на калейдоскопичния стил на последните му работи – за пореден път той доказва, че е способен на промени. В търсене на нови средства Климт се обръща и към японското изкуство.
През 1917 г. Климт е избран за почетен член на Виенската и Мюнхенската академии.
Климт никога не прави свой автопортрет. „Не съм интересен като обект за картина. Всеки, който е любопитен да научи нещо за мен като за художник, което е единственото интересно нещо за мен, ще трябва внимателно да се вгледа в картините ми и да се опита да разбере от тях какво представлявам и какво искам“.
Густав Климт умира от инсулт на 6 февруари 1918 г. във Виена.
ARTDAY.BG
