На 92 години почина писателката, носителка на Нобелова награда за литература, Алис Мънро. Тя запази дискретния си начин на живот независимо от множеството литературни признания, написа АФП по повод кончината й. Канадката Алис Мънро, майстор на съвременния разказ, бе лауреат на престижната награда за 2013 г.
Писателката е починала в дом за възрастни хора в Онтарио, съобщи канадска медия. Тя страдаше от деменция в последните 12 години, след като в началото на нашия век води и спечели борба с рак.
Алис Мънро е родена е на 10 юли 1931 г. в Уингам, в семейството на селянин и учителка. Учи английски и журналистика в Университета на Западно Онтарио, но прекъсва обучението си, когато се омъжва през 1951 година. Живее в Западен Ванкувър, а от 1963 г. – във Виктория на остров Ванкувър. През същата година заедно с мъжа си отваря книжарницата Munro’s Books, която става известна в Канада и в САЩ.
Започва да публикува разкази в различни издания през 50-те, като получава широка известност с първия си сборник „Танцът на щастливите сенки“ (1968). Канадската провинция е основният фон на творбите й, наситени с емоционална дълбочина и запомнящи се образи. Критиците често сравняват нейните разкази за селския живот в Онтарио с творчеството на руския писател от 19-и век Антон Павлович Чехов.
Алис Мънро е носителка на множество отличия, а разказите й излизат в престижни издания като „Ню Йоркър“ и „Атлантик монтли“. Всевиждащият разказвач в творчеството й я доближава до стила на Чехов, пише литературната критичка Синтия Озик. Разказът „Далеч от нея“ става основа за сценарий на едноименния филм от 2006 г., номиниран за две награди „Оскар“.
През 2009 г. Алис Мънро получава международната награда „Букър“, чийто последен засега лауреат е българинът Георги Господинов. През 2013 г. е удостоена с Нобеловата награда за литература.
Припомняме си мисли на писателката:
„Искам читателят да усети нещо поразително. Не какво се случва, а начинът, по който се случва”.
„В моето творчество често се занимавам с времето, прескачам напред и назад в него, и понякога начинът, по който го правя, не е много разбираем”.
„Никога не подценявайте подлостта в душите на хората… Дори когато те са мили. Особено, когато са мили”.
„Моментите на доброта и помирение си заслужават, дори да трябва да има раздяла, рано или късно”.
„Защо се изненадваме, че и други хора, освен нас, могат да изричат лъжи?”.
„Постоянното щастие е любопитството”.
„Животът щеше да бъде велик, ако не бяха хората”.
„Това е животът. Не можеш да го победиш”.
„Всяка година, докато си дете, ставаш различен човек”.
„Спомените са начинът, по който си повтаряме нашите истории. А на другите ги разказваме в малко по-различна версия”.
„Не мога да играя бридж. Не играя тенис. За всички тези неща, на които се учат хората, и аз им се възхищавам, не остана време. Това, за което остана време, е да гледам през прозореца”.
ARTDAY.BG
