Днес единственият жив брат от легендарната група става на 71
Тъжно е, когато си имал трима братя и до един си ги изпратил рано от този свят. Но е радостно да доживееш 70-ия си рожден ден и да можеш да разказваш на света за всичко, което сте преживели заедно. Тъгата и радостта днес за за Бари Гиб – мъжът, чийто глас придаде разпознаваемия образ на група „Bee Gees”. Наричан „машина за хитове”, той е последият останал жив от една от най-нашумелите групи от втората половина на ХХ век.
Годините, през които губи един след друг братята си Анди, Морис и Робин, със сигурност са го променили. Но не са му отнели радостта от музиката. След периода на дълга криза Бари Гиб е готов с първия си солов албум от 30 години насам и втори в дискографията му след „Now Voyager” от 1984-а.
Всичките 12 песни са написани от Бари. На 7 октомври миналата година албумът „In The Now” се появи в каталога на „Columbia Records”. Продуценти са самият Бари Гиб и Джон Мърчант, който и преди е работил с групата, какато и с Барбра Стрейзънд, Лени Кравиц и др. В записите участва групата, с която Гиб направи американско турне с шест концерта през 2014-а, и синовете му Стивън и Ашли. „Това е сбъдната мечта за мен. Нова глава от моя живот. Винаги съм се надявал, че някой ден „The Bee Gees” ще работят с „Columbia” или със „Sony” и сега съм щастив да започна отначало по този начин, с такива страхотни хора”, сподели музикантът.
Бари е роден на 1 септември 1946 г. на британския остров Ман и е най-големият в триото „Bee Gees”. Морис си отиде през 2003-а, Робин го последва през 2009-а, а четвъртият брат – Анди, който имаше самостоятелна кариера, умира още през 80-те. През 2007-а сп. „Q” постави Бари Гиб на 38-о място в списъка на най-великите певци на ХХ век, а в Книгата на рекордите „Гинес” той е на второ място (след Пол Маккартни) в класацията на най-успелите автори на песни. Откакто остана без братята си, той предпочита спокойствието на домашния уют с със съпругата си Линда, петте им деца и многобройните внуци. Рядко допуска журналисти до себе си, но преди известно време направи прочувствена изповед пред сп. „Rolling Stone”, която публикуваме със съкращения:
„Преди около 40 години Бари, Робин и Морис Гиб – по-известни като „Bee Gees” – бяха най-популярната група в света. Техният саундтрак към филма „Треска в събота вечер” – връх на диско вълната, се задържа цели шест месеца на челото на музикалните класации. Братята продават повече от 200 млн. копия от своите албуми. Когато ги въвеждата в Рокенрол залата на славата през 1997 г., само Елвис, „The Beatles”, Гарт Брукс, Майкъл Джексън и Пол Маккартни имат по-големи продажби от тях. Те са единствената група, създала, записала и продуцирала шест хита, станали един след друг №1 в класациите.
Бари, Морис и Робин през 1977-а
„Още не мога да свикна със загубата на всичките ми братя. Това е просто кошмар за мен. Изгаря ме отвътре”, признава още в началото на разговора Бари.
Те са една от най-странните, сложни и известни групи, които успяват да си спечелят звезден статус. Раждат се в затънтен край на Австралия, да покорят музикалния свят още като тийнейджъри. А после печелят успех след успех. Нямат равни в писането на песни. Майкъл Джексън нарича „Треска в събота вечер” източник на вдъхновение за албума му „Thriller”, а Боно казва, че песните на „Вee Gees” предизвикват в него „болезнена завист”.
Още в началното училище братята Гиб имат почти телепатична връзка – Робин подава текст, а Бари почти веднага е готов с мелодията. Веднъж написват само за един ден цели три сингъла №1. „Най-добре работим като отбор”, казва приживе Робин.
Братята Гиб: „Най-добре работим като отбор!“
Приличали на стол с три крака: махваш единия и останалите се чупят. Това прераства в дълга история за любов и ненавист. Често не се понасят, но и да живеят един без друг не могат. Къщите на Робин и Бари са в Маями през няколко сгради, а домът на Морис – само на три квартала от тях. Успехът им позволява лусозен живот, но бавно ги превръща и в съперници. Веднъж, малко преди смъртта си, Робин казва: „Понякога се замислям дали семейството ни не е подложео на кармична разплата заради славата и успехите на групата.”
„Когато братята ми си отидоха един след друг, аз се опитвах да се държа по обичайния начин, но се чувствах различно – признава Бари. – Търсех почва под нозете си. Не знаех какво да правя със себе си. Когато след толкова много години внезапно се окажеш сам, започваш да се замисляш за живота. Какъв изобщо беше смисълът на всичко това?!”
Братята Гиб от времето, когато са на върха на славата
Така продължава около година и половина. От това състояние го изваждат двама човека. Първият е Линда, с която са женени повече от 40 години. „Тя просто ме бутна от дивана и ми каза: „Не можеш да седиш така и да умреш заедно с остналатие. Продължи да живееш.” Вторият човек беше Пол Макакртни. Говорехме си зад кулисите на „Saturday Night Live”, аз му казах, че не знам колко още ще мога да се занимавам с всичко това, а Пол каза: „А с какво друго ще се занимаваш?” И аз си казах: „Е, добре.”
Резулатът от това е северноамериканското турне на Бари Гиб през 2014-а. За пръв път без братята си: „Не можех да си позволя тази музика да умре. До смъртта на братята ми дори не бих си помислил подобно нещо. Но сега то се превърна в моя мисия. Важно ми беше хората да помнят песните ни.”
После се връща далеч в миналото: баща му бил фронтмен на банда, а майка му се грижела за децата в семейството. Бари едва оцелява като малък: на 18 месеца бута чайник с вряла вода и така се изгаря, че прекарва три месеца в болница; през следващите няколко години пада от покрив, прострелва се с пневматичен пистолет и два пъти е бутан от кола.
Една китара, подарена от татко, преобръща живота на момчетата Бари, Робин и Морис
Когато е на девет, баща му му подарява китара и заедно с братята си започва да пише песни. Скоро семейството се премества от Англия в Австралия, където момчетата пеят на дневни концерти и в клубове. Зарязват училището, когато Бари е на 15, а близнаците – на 13, и след няколко години успех сред местната публика, решават да опитат късмета си във Великобритания.
Бари винаги е бил лидерът. Както казва продуцентът на „The Beatles” Джордж Мартин, „всеки знае, че Бари е генераторът на идеи в групата и че ако прекалено явно го демонстрира, останалите започват да протестират.” Благодарение на своя фалцет, Бари става и единственият вокалист в групата, което още засилва завистта на близнаците Морис и Робин. Той не иска да се конфронтира и отстъпва част от водещите вакални партии на братята си. Фалцетът му отива на втори план – това, което прославя и тримата, той го жертва в името на фамилията.
Бари (в средата) и близназите Морис и Робин – бъдещите големи звезди от „Bee Gees”
„Най-добрият период в живота ни беше през 1966-а, преди да станем известни – убеден е Бари. – Да станем по-близки, отколкото бяхма тогава, просто не беше възможно. Та ние бяхме като залепени един за друг. На следващата година дойдоха бедите. Алкохол, дрога, сцена, огромно его… Тогава се появи съперничеството, отдалечаването ни един от друг.”
Какво последва – знаем. Огромна слава и залез, дошъл със залеза на диското. Затова когато днес пред дома на пенсионера Бари Гиб спират фенове и той не е зает, задължително излиза да ги поздрави .Обича да си говори с тях: „Това стопля душата. Кара те да повярваш, че не всички са те мразили.”
Признаците от онези години обаче не му дават покой. Най-големият е собственото му минало: „Все още смятам себе си за тийнеъджър. Огледалото в банята ми е покрито, затова мога да си се представям като момче и да не виждам в какво съм се превърнал. Това помага.”
Единственият алкохол, който пие, е саке: „Силно е като скоч, но от него няма махмурлук.”
Спомените му го връщат към Анди, когото губи най-напред. И досега неговата загуба усеща най-силно: „Бяхме като близнаци. Един и същи глас, едни и същи интереси, едно и също родилно петно. Аз му подарих първата китара.”
Анди Гиб
През 70-те Анди прави серия от хитове – на практика всички са написани от Бари. Но се пристрастява към кокаина. В крайна сметка се отървава от зависимостта си, но вече е твърде късно. Умира през 1988, едва навършил30, от възпалние на сърдечния мускул. Бари още изпитва вина, че е подтикнал брат си към шоубизнеса: „Щеше да е далч по-добре, ако си беше намерил друго занимание. Беше невероятен човек.”
Морис си отива през 2003. При него проблемите идват от алкохола, през 70-те стига дотам да се подпира по стената, за да излезе на сцената. Зависимостта си казва думата, но това не прави участта на Бари по-лека: „При Анди можехме да го предвидим, но смъртта на Морис беше шок.” Остава му само Робин. В началото двамата решават да продължат да работят като „Bee Gees”, но скоро се откзават: „Всичко беше различно. Вече не искахме да сме „Bee Gees” без Мо.”
А когато през 2012-а Бари изнася първия в живота си солов концерт, той казва на публиката: „Нека Бог ви пази. И се помолете за Роб.” В този момент Робин е подложен на химиотерапия. След концерта Бари поема към Лондон, Робин му казва, че го обича. И шест месеца по-късно Бари остава сам, без нито един от братята си: „Единственото, за което днес съжалявам, е, че не бяхма близки приятели. Бяхме братя, но не станахме истински приятели.”
Бари – за пръв път на турне без братята си
Сега той често мисли за смъртта: „Но не се боя от нея – щях да се боя, ако никога не бях губил брат… Едва ли ще свърша в някое казино. Не, не бих могъл. Когато ми дойде времето, моля се да стане бързо. Инфаркт на сцената би бил идеалният вариант (смее се). Точно по средата на „Stayin’ Alive”. Чувствам, че моментът се приближава, затова съм си направил списък с нещата, които искам да направя преди смъртта си. Е, да, искам да направя и поне още един хит – кой не иска! Нямам представа за какво ми е, но все пак ми е останала някоя и друга мечта…”
И продъжава в същия дух: „Когато хората ми казват: Братята ти те гледат отгоре и ти се усмихват”, аз не знам дали е така. Но ако в това има и капка истина, възможно е, като се срещнем един ден, те да ми кажат: „Е, защо се забави толкова?!”
Заглавна снимка: Bunte
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
