Достатъчно е да си някой, който може да бъде обичан

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Какво може да убие любовта? Всичко, което можем да си представим. За нейното спасение няма рецепта. Нито е цвете, което разчита на редовно поливане, нито е дреха, която можем да освежим на химическо чистене. Тя винаги има право на предпочитание. Избере ли ни, прави с нас каквото си поиска. Примери за това колкото щеш.

Сещам се за една весела естрадна песен от началото на 80-те в изпълнение на Боян Иванов, в която се пее:

„Аз търся тебе, ти търсиш друг,

той пък търси друга,

тя пък търси друг…“

Вероятно авторът на текста си е дал сметка, че този рефрен в голяма степен описва любовта, каквато е.

Любовта е вечна тема, вдъхновила толкова много писатели, поети, художници и музиканти. Истината е, че повечето велики произведения са създадени в състояние на отчаяние, на вътрешни противоречия и на страсти, които рядко са били споделяни. Най-добре можеш да изразиш емоциите си, докато търсиш, не когато вече си намерил.

Никой няма право да съди другия за начина, по който обича. Аргументите да бъдеш или да вярваш, че си влюбен, са лични, макар с времето те да ни убиват по един и същи начин – бавно и сигурно.

Поводите за ревност са като червило, което никога не свършва. Няма значение дали ревността е провокирана от действието или бездействието на другия, дали чувствата са споделени или не. Не вярвам в любовта, която не познава ревността. И не слабостта и липсата на достатъчно самочувствие ни карат да бъдем ревниви. Просто това е нашата заявка пред света, че обичаме. Егоистично? Но коя голяма любов не е егоистична!

Срещаме някого. Бързаме към него с цялата си страст, на която сме способни. Дебнем мислите му, следим всяка негова стъпка. Щом веднъж се е предал на усърдието ни да бъдем заедно, смятаме, че всяко наше действие спрямо него е простимо.

Когато в един миг осъзнаем, че рутината и инерцията са ни превзели, ставаме още по-настоятелни в преследването на онзи, за когото си мислим, че ни принадлежи. Навиците правят животът ни да изглежда подреден, макар всъщност те самите да са истинският убиец на любовта.

В края на краищата всеки сам пише своята книжка за обичане. Докато чувството го има, метафорите са наша отговорност. Отговорност, която придава още по-голям смисъл на живота. Хубавите неща ни карат да го обичаме повече, а любовта – знае това отлично.

Добромир Банев (следвайте автора ТУК)

Снимка: Валентин Иванов

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Загадъчната смърт на Натали Ууд

Звездата на Холивуд Натали Ууд е родена на днешния 20 юли през 1938 година, но за съжаление има кратък житейски и творчески път. Номинираната...

Страхът да си щастлив

„Тя каза: "Толкова се страхувам." "Защо?" - попитах аз. "Защото съм толкова безгранично щастлива, доктор Расул. Плаши ме това щастие." Пак я попитах защо и тя рече: "Позволяват ти...

Студенти от Художествената академия представят арт инсталация от близо 200 кг дрехи

Медузи от памучни ризи върху конструкции от банели, риби от суичъри и детска карнавална рокля, скат от ризи, сака и поли, корали от шалове...

Франческо Петрарка: Винаги има малко лудост в любовта, но и разум в лудостта

Италианската ренесансова поезия намира своя художествен връх в лириката на Франческо Петрарка. Живял през XIV в. (1304-1374), този противоречив дух на своето време открива,...

Италия дава висока награда на Кевин Спейси

Кевин Спейси ще получи италианската награда „Нации“ за цялостни постижения в гр. Таормина на 21 юли. На тържествената церемония в Гръцкия театър актьорът ще...