„Шокът беше голям. Срамът беше голям. Притеснението, че отсега нататък, каквото и да кажа, принадлежа към това съсловие и съм част от това съсловие. Легитимността на това съсловие е много силно оспорена от този скандал.“
Това мнение изрази пред БНР театралният режисьор Галин Стоев в отзвук от скандала с театрите в Разград и Смолян и задържането на директорите им по разкрития за източване на средства.
Шокът е голям, защото разбираме, че пари за култура има, но те не отиват там, където би трябвало да отиват, посочи той.
Според него този скандал е „умален вариант на всичко, което се случва в държавата„. Стоев се надява този скандал да не се огласява тъкмо сега, за да хвърли прах в очите „и да прикрие други безобразия, които се случват пред очите ни, под носа ни в момента“.
„Театралният скандал е част от един по-голям скандал, който обществото наблюдава със зяпнала уста (дава пример с кандидатурата на Борислав Сарафов за главен прокурор – бел. ред.) Ако няма реакция, това значи, че сме приключени като държава, като нация. Защото в момента действителността би могла да бъде разглеждана единствено като художествена измислица, като художествено произведение. (…) Този скандал е абсурден, чудовищен, грозен, позорен, но това всъщност един почти безобиден аспект на всичко, което се случва в държавата. Където и да се поровим, излиза нещо изключително нелицеприятно за гледане и за приемане на нормалност. (…) Този скандал е една дантела от цялата картина. Цялата картина е много по-зловеща.“
Стигнало се е до тези „чудовищни схеми“ след „полулегални практики, известни на всички, които имат връзка с този тип дейност“, отбеляза режисьорът.
Стоев подчерта, че говори за съществуващи от десетилетия практики „в сивата зона“ заради зле оформени разпоредби, по които се организира театралната дейност в България.
Огромният въпрос е за липсващата държава в изграждането на една културна стратегия – какво искаме да правим със система и база, останали от социализма.
Засегнатите от скандала театрални директори са „бушони, които ще изгърмят„, но дълбоката причина е много по-надълбоко, смята Галин Стоев.
В предаването „Преди всички“ режисьорът нарече „брак по сметка с много съмнителни художествени резултати“ практиката частни структури да правят представления с т.нар. „мечки“ в държавни театри извън София. По думите му, тези театри са принудени да вземат подобно представление, защото знаят, че ще им покрие нормативите и ще им продаде билетите, което Министерството на културата иска, за да им даде субсидия.
Липсва културна политика как в тези театри в провинцията „да се инжектира живот“ и „как тяхната работа да бъде остойностена“, така че те „да не играят втори цигулки на въпросните „мечки“, които сами по себе си играят в много лоши представления“, заяви Стоев.
„Във Франция такова нещо би могло да се случи, ако има достатъчно андрешковски тип директор, който да завърти някакви схеми, но изглежда толкова безумно“, каза още режисьорът, който ръководи театър в Тулуза.
„Ти не ставаш директор, за да влезеш в схема. Ти ставаш директор на някаква културна институция и с това поемаш мисия.“
Източник: БНР; Снимка: БТА
ARTDAY.BG
