„Наш дълг, дълг на всинца ни, от най-малкия до най-големия, е да запазим и засилим единството. Неговият стимул е безграничната любов към Родината, която живее през поколенията. Но нека, изпълнявайки дълга си, бъдем сплотени в името на онова, което остава след нас и което трябва да бъде наш култ – Отечеството.” Този и още много от заветите на българския цар Борис III могат да послужат на политиците днес.
Въпреки противоречивата политика на Борис III (1894-1943), историята помни и разказва за много от неговите качества на владетел, който влиза в политиката с неочакван старт. Твърде млад, едва 24 годишен, Борис поема царската корона поради абдикацията на баща си – цар Фердинанд. Цялото име на монарха е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Той е престолонаследник и принц Търновски до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си на 3 октомври 1918 г. до смъртта си на 28 август 1943 г.
Престолонаследникът израства под опеката на деспотичния си баща, тъй като майка му Мария Луиза умира, когато е петгодишен. Получава средното си образование в Двореца от учители от Първа мъжка гимназия и е завършил Военното училище в София. През Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война е в действащата армия като офицер за свръзки по фронтовете; подполковник (1916) и генерал-майор (1918) г.
Като управник в българската история е известен с любовта на народа, с уменията си да лавира и изчаква, с възстановяване на важни български територии, но и с фатални за страната ни политически решения.
С помощта на Берлин и Москва, Борис III успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г., а със съдействието на Германия към България са присъединени Македония и Беломорието.
Въпреки първоначално обявения неутралитет в началото на Втората световна война, Борис III насочва страната към сътрудничество с оста Рим-Берлин-Токио. През януари 1941 г. той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват страната да се присъедини към Тристранния Пакт.
През 1940 царят подписва Закона за защита на нацията, който лишава евреите от повечето граждански права и по същество представлява копие на Нюрнбергските закони на Германия. Въпреки това Борис III има заслуга да бъде предотвратено депортирането на голяма част от българските евреи към газовите камери.
Личният живот на Борис III е белязан с любовта му с принцеса Йоанна Савойска, за която се жени през 1930 г. в малкото италианско градче Асизи. Борис и дъщерята на италианския крал Виктор Емануил III (от Савойската династия) и на черногорската принцеса Елена Петрович Нагош се срещат три години по-рано и са запленени един от друг. Тя е светлокестенява, крехка, с бяло лице, фини черти и проницателен поглед, а освен това има солидно образование по литература, история, латински и изкуство. Освен това говори френски и английски, рисува, пее, свири на пиано, виолончело и хармоника. Не това обаче впечатлява 33-годишния тогава Борис. Царят е пленен отчувството за хумор на слънчевата италианка и от свободното й обсъждане на светски теми. За бъдещия си съпруг тя пише в своите спомени: „Първото ми впечатление беше благоприятно. Бях на 20 години. Интересуваха ме хора със сериозен и уравновесен вид, какъвто беше Борис… Беше на 33 години, облечен в цивилни дрехи от тъмен плат, както му беше навик.“ Сватбата в Асизи е грандиозно събитие, заради което училищата в града са затворени, а улиците са изпълнени с над 10 000 автомобила.
Доста по-късно, след появата на дъщерята Мария-Луиза и сина Симеон и след щастлив и спокоен живот, се случват трагичните обстоятелства около смъртта на цар Борис III на едва 49 години. Непосилното бреме на политическите отговорности довеждат до ранната му и неочаквана смърт. Съществуват различни версии за нея, без има точни и ясни доказателства – че е отровен от германците или от руснаците, че е поразен от инфаркт и др. Страната понася кончината му като тежка загуба и навлиза в нови големи изпитания.
Представяме ви цитати от Борис III:
„Звездата на България не е залязла, тя няма да залезе!“ (Реч на Цар Борис ІІІ в Софийския дворец пред министрите при възшествието му на 3 октомври 1918 г.)
„Отечеството е в опасност, но то няма да загине. Бъдете, госдпода, моите най-откровени съветници! Аз искам да зная всички желания и болки на народа, защото само тъй ние всинца можем да му бъдем полезни.“ (Реч към Министрите при възшествието си на 3.10.1918г.)
„Министрите ми са англофили, генералите – германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил.“ (Превод на български от интервюто му за сп. „Тайм“ от 20 януари 1941г.)
„Винаги с Германия, никога срещу Русия.“ (В отговор на въпрос на външния министър на Райха Фон Рибентроп в Берлин през лятото на 1942 г.)
„Аз много отлагах и не исках да го правим и ние, но сега вече, след като го имат в Румъния, Унгария и даже във Франция, реших, че е по-добре да се направи от нас и да затвари вратата за произволи, отколкото да ни го наложат.“ (Пред Коста Лулчев в по повод на приетия 23 януари 1941 г. в България Закон за защита на нацията.)
„По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки.“ (При среща със селяни в софийско 1942г.)
„Като видиш, че идва порой, направи му вада, че да не залее целия бостан.“ (По повод световната война и натиска на Хитлер за присъединяване към пакта след подписването му от България на 1 март 1941 г.)
„Не се страхувам да загубя престола си. Ако това се случи, ще отида в Америка и ще стана автомобилен механик.“
Заглавна снимка: bulgarianhistory
ARTday.bg
