Илка Зафирова е българска театрална и кино актриса родена на 8 април 1941г. в гр. София. Баща ѝ искал да учи математика, но тя записва френска филология в Софийския университет. Като ученичка често посещавала театрите, това ѝ носило голямо удоволствие. Докато следва е приета в драматичния състав на универсиетета и играе във „Всяка есенна вечер“ на Иван Пейчев. Тогава осъзнава, че иска да стане актриса и напуска университета, за да кандидатства във ВИТИЗ. Не я приемат от първия път и започва да работи в Смолянския театър. На следващата година кандидатсва отново, но поради слухове, че е правила опит да напусне страната, отново не е приета. При третото кандидатсване е приета и през 1966г. завърва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Моис Бениеш и още същата година започва работа в Драматичния театър във Велико Търново. През 1969г. е в трупата на Пловдивкия драматичен театър, а след това играе и в Драматичен театър в Пазарджик. След 1977г. постъпва в Театър „София“, но поради недоволство от ръководтсвото, през 1990г. заедно с други артисти напускат театъра и създават Малък градски театър „Зад канала“, където играе и до днес. Играе и на сцената на Театър 199. Озвучава г-ца Финстър в синхронния дублаж на анимационния сериал „Голямото междучасие“. Паралелно с участията в театрите, Илка Зафирова се снима в над 20 български филма, сред които „Вълчицата“ и „Немирната птица любов“ на режисьора Рангел Вълчанов, „Бялата стая“ на Методи Андонов, „Дами канят“, „Вампири, таласъми“ и „Бяла магия“ на Иван Андонов, и „Пансион за кучета“ на режисьора Стефан Командарев. Участва и в телевизионните подукции „Сократ“, с ролята на Ксантина и в „Историята на един кон“ с ролята на Старата.
Носителка е на множество награди, сред които:
1995 – Наградата за женска роля на САБ за Шърли в Шърли Валънтайн от Уили Ръсел, режисьор Тодор Колев, театър “199”
1996 – Аскеер за главна женска роля за Костанда в Свекърва от Антон Страшимиров, режисьор Бойко Богданов, МГТ “Зад канала”
1997 – Наградата за женска роля на Театралния фестивал на малките форми – Враца за Божана в Пансион за кучета от Юрий Дачев, режисьор Бина Харалампиева
2003 – Аскеер за поддържаща женска роля: за Райна в Без кожа от Теодора Димова, режисьор Бина Харалампиева, МГТ “Зад канала”
2006 – Награда за главна женска роля от Фестивала на малките театрални форми – гр. Враца за моноспектакъла Оскар и розовата дама от Ерих-Еманюел Шмит, режисьор Атанас Атанасов
2006 – Гранд При от Международния фестивал на моноспектаклите, гр. Габрово за ролята ѝ в “Оскар и розовата дама” от Ерих-Еманюел Шмит, режисьор Атанас Атанасов
2013 – Аскеер за главна женска роля: Елизабет Лоу в Когато дъждът спря да вали от Андрю Бовел, постановка Зорница София, Малък градски театър „Зад канала”
2013 – I награда от Фестивала на малките театрални форми за ролята ѝ в Когато дъждът спря да вали
2016 – ИКАР за цялостно творчество
2016 – “Златно перо”
2016 – По случай Празника на София на 17 септември на църковния празник “Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов”, на своята тържествена сесия, Столичният общински съвет награди за ярки постижения в изкуството директорът на МГТ „Зад канала“ Бина Хралампиева и актрисата Илка Зафирова със Значка на София
Снимка: БНР
ARTDAY.BG
