Албер Камю се ражда в Алжир. Учи задочно в Алжирския университет и завършва философия през 1937 г. През 1935 г. основава „Театър на труда“ (преименуван през 1937 г. на „Театър на отбора“), който просъществува до 1939 г. Сътрудничи на леви вестници като „Алже Репюбликен“ и „Соар Репюбликен“.
През 1940 г. започва работа за вестник „Пари Соар“. Заедно с редакцията на „Пари Соар“ той се премества в Бордо. През същия период довършва първите си книги „Чужденецът“ и „Митът за Сизиф“. През следващите години Камю се включва във Френската съпротива с псевдонима Бошар и участва в издаването на вестник „Комба“. Той е редактор на вестника от 1943 до 1947 г., като в този период се запознава с Жан-Пол Сартр. След войната се включва в обкръжението му и прави обиколка из Съединените щати, където изнася лекции за екзистенциализма. Критичното отношение на Камю към комунизма постепенно охлажда отношенията му със Сартр.
През 1949 г. Камю се оттегля и живее усамотено през следващите две години. През 1951 г. публикува „Разбунтуваният човек“, философски анализ на революцията, отхвърлящ комунизма, който довежда до окончателно скъсване със Сартр. Отрицателните реакции към книгата сред лявата интелигенция силно го депресират и той се концентрира върху преводи на пиеси. През 1957 г. Албер Камю получава Нобелова награда за литература за есето „Размишления за гилотината“, насочено срещу смъртното наказание. Умира на днешния 4 януари през 1960 г. В Париж.
Според Камю да бъдеш бунтовник е вътрешно човешко призвание. Да се бориш срещу несправедливостта е това, което прави живота струващ си да се живее. Той набляга на факта, че макар да няма причина за надежда, в никакъв случай не трябва да има и отчаяние. Тези теми сякаш изглеждат по-подходящи за древни трагедии, отколкото за политически теории. Философът ни подканя да не богоговеем пред страданието, а да се изправяме срещу неправдата. „В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято”, казва Камю.
Още от писателя:
„Ако съществува грях срещу живота, може би това не е отчаянието от живота, а надеждата за друг живот и пренебрегването на неумолимото величие на настоящия живот.”
„Благосъстоянието на хората винаги е било оправдание за тираните.”
„Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити.”
„Един водач – един народ“ означава един господар и милиони роби.”
„Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води?”
„Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел.”
„Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.”
„Целта на изкуството, както и целта на живота, може да бъде само увеличаване на свободата и отговорностите, които притежава всеки човек на света. Тя не може при никакви обстоятелства да бъде потискане на тази свобода, дори само временно. Няма велика творба, създадена на основата на омраза или презрение.”
„Човекът е единственото създание, което отказва да бъде, каквото е.”
„Когато религията се съединява с политиката, се ражда инквизицията.“
„Който нищо не дава, той няма нищо. Най-голямото нещастие не е в това, че не те обичат, а в това, че ти самият не обичаш.“
„Неизбежно е само едно нещо – смъртта. Във временното пространство, което отделя раждането от смъртта, няма нищо предопределено – всичко може да се промени, може дори да се спре войната и да живееш в мир, ако го желаеш както трябва – много силно и продължително.“
„Вечното изкушение, против което непрекъснато водя изтощителна борба, е цинизмът.“
Мануела Георгиева
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
