Медийна измислица ли е проклятието на фараона
Джордж Хърбърт Карнарвън е английски благородник, роден на 26 юни 1866 година. Той влиза в световната история като човекът, финансирал разкопките на Хауърд Картър в Египет, довели до откриването на първата неразграбена гробница на египетски владетел – тази на Тутанкамон.
Лорд Карнарвън е живял типичният за английски аристократ живот, прекарвайки времето си в развлечения и удоволствия. Пътувал е много, а след изобретяването на автомобила, Карнарвън станал един от първите притежатели на кола в Англия. Сред фермерите е бил известен с “безразсъдното” си шофиране, развивайки “главоломни” скорости.
През 1900 година Лорд Карнарвън претърпява пътен инцидент – колата му се преобръща, той получава мозъчно сътресение, а като резултат от лечението и настъпилите усложнения – и астма. По съвет на лекарите той започва да води по-спокоен живот, и се премества да живее в Египет, като се надявал тамошният климат да повлияе благотворно на заболяванията му.
Скоро след пристигането си в Египет, Лорд Карнарвън е запленен от историческото наследство на страната и от величието на разкритите тогава паметници. С течение на времето Карнарвън разбира, че познанията му като любител-археолог са недостатъчни за провеждане на систематични разкопки, и се обръща за помощ и съвет към директора на Египетския музей – Масперо.
Масперо го свързва с Теодор Дейвис – откривателят на мумията на Ехнатон и човекът занимаващ се дотогава с проучването на царските гробници. Дейвис притежавал и правата за разкопки в Долината на царете, и през 1914 година продава концесията на Лорд Карнарвън, смятайки, че всичко в долината е изследвано, и считайки, че по-нататъчни разкопки са само и единствено загуба на време и пари.
Лорд Карнарвън се сдобива с концесията главно заради настояването от страна на Хауърд Картър – учен археолог, считащ, че Долината на царете крие още загадки и съкровища.
„Проклятието на Тутанкамон се появява със смъртта на лорд Карнарвън, който умира скоро след като открива гробницата. Той дава правата на вестник „Лондон таймс“ да пише за откритието, а другите репортери не са имали какво да съобщят. И затова са създали легендата за проклятието“, заявява в интервю за Дарик един от най-големите изследователи на пирамидите и на древноегипетската история египтологът д-р Захи Хауас.
„Когато сканирах мумията, ми се случиха неща, които накараха хората да вярват, че и мен ме застига това проклятие. Всъщност истината е, че когато затворите едно помещение за 3000 години и в него има мумия, там ще се образуват микроорганизми. Археолозите в миналото са били нетърпеливи, бързали са и затова са били заразявани от тези бактерии. Затова, когато отварям гробница, аз я оставям един ден да се проветри и едва тогава започвам да работя“, обяснява изследователят.
Той твърди, че за построяването на пирамидите египтяните са използвали повече мозъка, отколкото мускулите си. Те са познавали анатомията на камъните и са ги режели от по-слабата им страна. Превозвали са ги на дървени шейни и са ги качвали по специални рампи.
Ученият опровергава версията, че Тутанкамон е починал от насилствена смърт. „Открихме дупка отзад на тила и затова всички мислеха, че е починал от насилствена смърт. Всъщност дупката е направена при балсамирането, за да се сложи вътре балсамираща течност. Тутанкамон е страдал от малария и е бил дюстабан – пръстите на краката му не се се оросявали добре. Затова се е возел на колесница, с която е претърпял инцидент, защото има фрактура на левия крак. Тоест той е починал от инфекция, а не е бил убит“, споделя още д-р Хауас.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
