„Игра на калмари“, кей-поп, а сега и Нобелова награда за литература – южнокорейската култура се радва на все по-голям интерес по света, пише Deutsche Welle. На какво се дължи това?
Въпреки че южнокорейската писателка Хан Канг не беше сред фаворитите за Нобеловата награда за литература за 2024 г., нейната победа се вписва в продължаващата тенденция за международно признание на културата на страната. Пробивът ѝ идва през 2016 г. с международната награда „Ман Букър“ за романа ѝ „Вегетарианката“, който е публикуван за първи път през 2007 г.
Корейската култура първо завладя Азия, а после и света
Сред другите корейски автори, които се изявяват на международната литературна сцена, са Бора Чунг, Ким Йонг-ха и Чо Нам-джу. Но разбира се, най-видимият износ на южнокорейска попкултура достига до западния свят чрез музика, филми и телевизионни сериали, най-вече с хитовия сериал на Нетфликс „Игра на калмари“, кей-поп групи като BTS и Blackpink и спечелилия „Оскар“ филм „Паразит“.
Южнокорейската попкултура се радва на стабилен успех от няколко десетилетия насам. Китайският термин „Халю“, който буквално се превежда като „Корейска вълна“, днес се използва, за да опише популярността и разпространението на съвременната южнокорейска култура. Той е създаден в средата на 90-те години на миналия век. Възходът на сателитните медии през това десетилетие позволява на корейските телевизионни драми и корейското кино да започнат да се разпространяват в Източна и Югоизточна Азия. След това вълната бързо се пренася и в други части на света.
„Халю“ бързо завладя китайския пазар, но индустрията винаги е гледала към американския пазар. Там обаче тя се сблъска с много неуспехи“, казва Михаел Фур, директор на центъра за световна музика към Университета в Хилдесхайм.
Корейската музика – нещо различно, но не и напълно непознато
Големият пробив на южнокорейската музика на американския пазар дойде през 2012 г. със световния хит „Gangnam Style“ на рапъра Пак Дже-Санг, по-известен като Psy. Видеото към песента събра над милиард гледания само за няколко месеца. Според Фур Psy е класически представител на жанра кей-поп. „Той обаче беше първият, който демонстрира, че езикът не представлява такава бариера за международен успех“.
Все по-голямото влияние на Ютюб и другите стрийминг платформи промени играта – вече музикалните компании не разчитаха само на радиа и телевизии. Феновете можеха сами да решават какво да слушат. „Почитателите на кей-попа са част от голяма мрежа – фен културата е много обвързваща и индустрията знае точно как да обслужва нуждите ѝ”, казва Михаел Фур.
Агенциите, които създават кей-поп групите, съзнателно подбират членове на групата с различни черти на характера, за да се уверят, че възможно най-много млади хора могат да се идентифицират с тях. От групите се изисква също така да имат активно онлайн присъствие, което създава у феновете усещането, че са част от живота на своите идоли, казва Фур. И да създават видеоклипове с високо качество. „От западна гледна точка това е нещо ново, но в същото време в него има и нещо познато“, казва Михаел Фур. И дава за пример както влиянието както на Майкъл Джексън, така и на групи като „Тейк Дет“.
Кей-поп групите се насочват към аудитория, която вероятно се е наситила на американските поп звезди и търси нещо „ново и вълнуващо, но в същото време не прекалено странно“, смята експертът.
Критика към сериозни обществени проблеми
„Игра на калмари“ се превърна в световна сензация през 2021 година. Сериалът се завръща за втори сезон в края на 2024 г. Цветната естетика на сериала на Нетфликс се усеща като позната за по-младата аудитория, свикнала с видеоигрите. Например символите, носени от стражите в сериала – кръг, квадрат и триъгълник – са подобни на тези, които се срещат на конзолите Плейстейшън.
Въпросите, които се разглеждат в сериала – включително бедността, културата на непотизма и нарастващата пропаст между богатите и бедните – са универсални, казва Фур. И тук успешните филми и сериали предлагат нов поглед към отдавнашни социални проблеми – като най-ярките примери са именно „Игра на калмари“ и „Паразит“.
Отвъд измислените вселени тези истории дават представа и за южнокорейското общество, показвайки колко много хора в страната живеят в бедност, в трудни условия, често без електричество и вода, като историята на семейството в „Паразит“. 40% от хората в напреднала възраст в Южна Корея живеят в лишения, а повече половината млади хора в Сеул са заплашени от бедност, сочат различни изследвания. На тези проблеми обаче не се обръща внимание. „Това е общество, което в голяма степен е формирано на база капиталистически ценности“, обяснява в тази връзка Михаел Фур.
Съпротива срещу насилието
В стилистично отношение романите на Хан Канг, разбира се, нямат много общо с хапливия стил на „Игра на калмари“ и други корейски трилъри, нито с кей-поп звездите. Въпреки това чрез своя лаконичен и поетичен стил тя разкрива и черти на корейското общество, с които хора по целия свят могат да се идентифицират.
Патриархалното потисничество проличава във „Вегетарианката“, в който жена, преследвана от кървави сънища, приема вегетарианството като форма на съпротива срещу насилието, свързано с пола. Скръбта, вината, бруталността и несправедливостта са изследвани в също толкова натрапчивия „Човешки актове“, който взема за отправна точка жестоките последици от въстанието в Куанджу през 1980 г.
Авторката разглежда романите си като форма на съпротива срещу насилието, казва тя в речта си през 2023 г: „Разглеждането на историята на насилието е въпрос към човешката природа. Дори да се изобразяват сцени на насилие, това не е заради самото насилие. Това е опит да се застане от другата страна.“
На заглавната снимка: Хан Канг
ARTDAY.BG
