Когато прeз 1814 г. публикува романа си „Мансфийлд Парк”, Джейн Остин не вижда името си на корицата. Нравите на епохата повеляват да остане анонимна и да не се окъпе в блясъка на заслужената слава. За жените през XIX век писането на романи е занимание самотно и тайно, защото застрашава социалната им репутация.
210 години по-късно „Мансфийлд Парк” е безсмъртна класика, а името на авторката му свети със златни букви в световната литература. Тези дни от печат излезе юбилейно луксозно издание на романа. Преводът е на Боряна Даракчиева, позната на читателите с работата си върху преводите на Антон Чехов, Сол Белоу, Александър Солженицин, Емили Бронте. За превода си на „Онзи в мен” – последния роман на актьора и драматург Сам Шепърд, тя бе удостоена с награда на Съюза на преовдачите преди няколко години.
Историята на Фани Прайс ще развълнува всяко чисто сърце и ще припомни, че „на човешката природа са необходими повече уроци отколкото може да предаде една седмична проповед…”, сигурни са в „Лист”.
Ще се стигне ли до изневяра? Ще победи ли любовта? Джейн Остин деликатно поставя на дневен ред актуалната тема за прелюбодеянието, наред с други значими за епохата въпроси като зависимостта на жените от брака и премахването на робството.
Според мнозина крехката Фани Прайс е най-обаятелният образ в романите на английската писателка. На нейната всеотдайност и безкористност тя противопоставя безразсъдството и липсата на принципи у повечето герои. С днешна дата изследователите смятат, че тъкмо „Мансфийлд Парк” е първата зряла творба на Джейн Остин и една от най-задълбочените в творчеството ѝ.
ARTDAY.BG
