Почина рок легендата Кирил Маричков

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Музикантът Кирил Маричков почина при инцидент в петък вечерта.

Той е бил заедно с група „Фондацията“ във врачанското село Селановци. „Фондацията“ е трябвало да изнесе концерт там.

Пред БТА кметът на община Оряхово Росен Добрев съобщи, че по време на подготовката за изпълнението Маричков е паднал, извикана е линейка. Музикантът е починал в нея.

Кирил Маричков беше на 79 години. Той е една от легендите на българската рок музика.

Роден е на 30 октомври 1944 г в София. Първата му рок група е „Бъндараците“, където свири на бас китара. През 1967 г. формацията се разпада и Маричков и барабанистът Петър Цанков основават „Щурците“.

Първите години не са лесни за групата, защото музиката, която създават, е табу. Те свирят западна музика – и нееднократно комунистическият режим в България тогава спира участията им.

През годините обаче „Щурците“ се превръщат в една от най-влиятелните български рок групи на 20 век. Маричков създава хитове като „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Клетва“, „Вълшебен цвят“.

Той не страни и от бурните времена в края на 80-те и началото на 90-те и се включва в обществения живот и настъпващите промени. Заедно с личности като Йосиф Сърчаджиев, Блага Димитрова, Васко Кръпката и други, той активно участва в опозицията против бившата комунистическа партия. През 1990 г. е избран и за народен представител от листата на СДС в 7-то Велико народно събрание.

През предизборната кампания е записана и песента „Аз съм просто човек“, която става една от емблематичните за прехода.

Голямата му любов обаче остава музиката. В последните години той беше част от „Фондацията“ заедно с Добрин Векилов – Дони, Иван Лечев, Славчо Николов и Венко Поромански.

Маричков е и основател на първото рок-радио „Тангра“.

МОЙ СВЯТ

И отново стоя на брега на реката
и загледал водата замислен мълча.
Тишина и мъгла бавно скапват душата,
младостта отминава както всяка мечта.
И макар че от кал сме направени, Господи,
аз не искам във кал да прекарам живота си.
И не искам тъй ням да стоя край брега
да очаквам промяна и все да мълча.
Как искам да живея в един различен свят!
Не, не ми казвай, че греша –
не ме дърпай назад!
Моят път не е твоя, нека сам да вървя!
Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!
Кирил Маричков

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Времето винаги е добро

„Човек трябва да обича съдбата си. Иначе ще бъде несправедлив. Всеки си има корени, точно както растенията. Ако пренесеш човека и го посадиш на...

„Случайни срещи и запознанства“ – 27 разказа от Палми Ранчев

Повечето истории в тази книга са не само съвременни, но се случват докато минаваш наблизо или си спрял за разговор с някой от основните...

Глен Клоуз: За жената бракът е изход, а за мъжа – място за паркиране (видео)

Глен Клоуз е родена на 19 март 1947 г. в огромно имение в Гринуич, щата Кънектикът. Баща ѝ, който е завършил Харвард, открива клиника...

Дигитализират почерците на Ботев, Левски и Раковски

Националната картова и платежна схема (НКПС) излезе с инициатива за дигитализирането на почерците на трима от най-значимите български революционери: Васил Левски, Христо Ботев и...

Михаил Белчев представя автобиографичната си книга „Ти ме повика живот“

Михаил Белчев ще представи автобиографичната си книга „Ти ме повика живот“ тази вечер от 19 часа в резиденция „Диневи“ в София. Това съобщават издателите...