Испанският класик Висенте Бласко Ибанес (1867-1928), автор на шедьовъра „Четиримата конници на Апокалипсиса“, е създал роман в най-добрите традиции на натурализма – „Колибата“. В него той прави дисекция на колективната психология, като обвинява за жестокостта на героите низките инстинкти и бруталността на средата, в която живеят. Посланията на Бласко Ибанес и днес продължават да са актуални, а красотата на стила му не спира да въздейства.
Безкрайно тежък е животът на хората от равнините на Валенсия. Те са принудени да обработват земя, която не им принадлежи, да плащат рента на алчните собственици и да са зависими от реколтата. Именно лошата реколта е причина един от тях да се осмели да счупи оковите и да отсече главата на господаря си. Така старата му колиба и прилежащите ѝ ниви се превръщат в символ на борба срещу земевладелците. След убийството съседите решават, че никой друг няма да обработва тази земя.
Но какво ще се случи, когато един честен човек идва със семейството си, за да изкарва хляба си с труд, и докъде ще стигнат съседите му, за да наложат волята си?
Батист Борул мечтае да осигури прехрана за децата си и затова решава да възвърне живота в занемарената земя, но по този начин отприщва вълна от омраза и неприязън. Всеки може да е и герой, и злодей (според собствената си гледна точка), но изходът от насилието винаги е пагубен.
