Журналистката Виолета Цветкова събира 45 свои интервюта в книгата „Насаме с незабравимите“. Това съобщават издателите от „Сиела“.
Сред събеседниците в книгата са Катя Паскалева, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Стоянка Мутафова, Георги Данаилов, Валери Петров, Леда Милева, Магда Абазова, Крикор Азарян, Иван Андонов, проф. Никола Георгиев, Димо от P.I.F. , Коста Цонев и др.
„Избрах да споделя в книга точно тях, без да се опитвам да сравнявам значимостта и таланта на моите събеседници. Те някак сами се подредиха, когато реших да разкажа за български актьори, режисьори, писатели, музиканти, художници и учени, които отдавна не са сред нас, но старателно пазя гласовете им в репортерския си архив“, разказва авторката.
„Насаме с незабравимите“ е написана и издадена с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
В част от увода на книгата Виолета Цветкова споделя:
…Това бяха не просто изрезки от вестници и списания, за които съм работила, а десетки съхранени аудиозаписи с гласове на мъдреци, отлетели отдавна от нас. В публикациите ми намираха място само част от думите им, а останалото от дългите ни разговори ме чакаше да го събудя за нов, по-различен живот.
Това не бяха гласове от отвъдното. Те, моите любими мъдреци, години по-късно ми говореха „на живо“ – така, както съм имала позволението им да ги уловя на лента преди десетилетия. Заради тях се заслушах в настоятелния си вътрешен глас; за тях искам да разкажа в днешното ни смутно време, когато да си възрастен, не означава мъдрост, а по-скоро обреченост; време, в което си спомняме за големите, само когато трябва да им се поклоним за последно и бързо да ги забравим; време, когато дори имената на най-значимите в киното, театъра, литературата, музиката и науката на България не говорят нищо на поколенията Y и Z…
Нещо все ме влечеше към тях, те бяха любимите ми събеседници през най-активните ми години като журналист, отразяващ сферата на културата и изкуствата във вестниците „Континент“, „Новинар“ , „Труд“, сп. „Паралели“ (повечето не съществуват, в интернет рядко се намират следи от тогавашните ми авторски публикации, липсва дори архивът на в. „Труд“ до 2015 г.). Срещахме се, разговаряхме, смеехме се и си поплаквахме, а от това се раждаха вълнуващи текстове. Несъзнателно (а може би съвсем съзнателно) съм запазила и появилите се на бял свят изповеди, и непубликувани части от тях. А години по-късно, завладяна от необяснима страст, започнах на ровя в папки и кутии, да препрочитам, да слушам, да си спомням места и обстоятелства, съпътстващи срещите ни. Обзе ме и безумна радост от притежанието на това съкровище, и отчаяние – как да намеря място за всички, как да избера едни, а други да пренебрегна? Защото сред тях няма второстепенни лица, просто част от тях доживяха достойни старини, а други си отидоха млади; не бяха нито в черно, нито в бяло – понякога оспорвани от съвременниците си, но до един личности, с качествата и с недостатъците си… все главни герои от националната ни култура, от по-щастливата, струва ми се, част на превратния ни пейзаж.
Добре, казах си, наистина е време да върна спомена за тях.
„Насаме с НЕЗАБРАВИМИТЕ“ няма претенцията за творчески портрети на творците, за които разказва. Напротив, текстовете са по-скоро моментни снимки на техния професионален, емоционален и обществено ангажиран поглед в даден период от живота им, често на фона на общо случващото се у нас и по света. Понякога бяха гневни и отричащи (а някои и отричани), друг път – обнадеждени, но никога без достойнство и лична позиция.
Всеки от тях се доказа и като талант, и като знакова фигура със собствена гражданска позиция; често бяха привърженици на различни политически идеи, но единни в отношението си към основни ценности като образование, етика, морал, вяра, национална култура. А погледнати от днешна дата, техните изповеди отпреди петнайсет, двайсет, трийсет години сега сглобяват пъстрия пъзел на преживяното от всички нас през десетилетията след промените в България от 1989 г. и разкриват личното им място в него. Именно затова бяха гости в рубриките (авторски и редакционни), в които излизаха нашите интервюта, а сега, подредени по азбучен ред, са и герои от, надявам се, вълнуваща книга – 45 неповторими българи през преживяната от мен емоция, слушайки техните откровения; понякога причудливи и забавни, друг път тъжни, но неизменно преливащи от мъдрост и човеколюбие.
Заглавна снимка: Ciela
ARTDAY.BG