Следосвобожденските къщи на самоукия майстор Стоян Герганов

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Всички те са част от емблематичния силует на старо Търново

Самоукият майстор Стоян Герганов създава над 50 емблематични къщи – част от следосвобожденския силует на старо Търново, разказа в интервю за БТА арх. Донка Колева, главен експерт в Дирекция „Култура и туризъм“ към община Велико Търново. От години Колева събира документи, снимки и данни за живота, историята и работата на строителя.

Стоян Герганов е родом от село Керека и учи занаят при дюлгерите на Дряновската строителна школа, към която принадлежи и Колю Фичето. Събраните данни документират, че периодът в който майсторът Стоян Герганов изгражда къщи, обществени сгради, мостове и други съоръжения е от 1889 г. до 1906 година. Първоначално той е показал умения да разчита скици и проекти, направени от други архитекти, предимно с европейско образование. По-късно се научава сам да проектира, а наследството останало и до днес от самоукия архитект е впечатляващо, посочи арх. Колева.

Първата задача, която му била възложена, е да построи каменната ограда на Девическата гимназия, сега сградата на факултета по Изобразителни изкуства на ВТУ „Св. Кирил и Методий“ в центъра на града. По-късно през 1892 г. изгражда дървеното скеле, ползвано при заварките и занитването на Стамболовия мост. Задачата е била изключително важна и отговорна, защото благодарение на скелето, издигнато от майстора е изградена първата свободна висяща безподпорна конструкция в мостостроенето в България. След като се доказва с успешно изпълнената задача, майстор Герганов започва да гради къщите на знатните по онова време търновци.

Една от първите къщи, проектирана и издигната от него е на адвоката Моско Добринов, която е запазена и до днес и се намира до читалище „Надежда“.

Свързано изображение

Най-представителният хотел в Търново в началото на двайсети век – „Цар Борис Трети“, собственост на братята Шопови, също е строен от Стоян Герганов през 1894 година. Металният парапет на балконите е бил поръчан специално във виенската фирма за метални леярски изделия „Вагнер“, а това е същата фирма, построила Орлов и Лъвов мост в София.

В този период Герганов изгражда фабриката за бира на братя Хаджиславчеви по немски проект. Майсторът построява дома на Панайот х. Панайотов, известен търновски печатар и книгоиздател, като я проектира с отделни входове за дюкяните и печатницата, и отделна врата за жилището.

Строителят подхожда по нестандартен начин при изграждането на жилищата на други двама видни търновци – печатарят Ефрем Попхристов и часовникарят Григор Атанасов. Двете къщи са с общ проход между тях. Сградите са запазени и се намират на ул. „Иван Вазов“ номер 8 и 10. В съседство е Киселовата къща, също изградена от търновския майстор. Първоначално тя е била собственост на аптекаря Панайот Славчев, после е преустроявана от Стефан Киселов и е известна с това, че цар Фердинанд е отсядал в нея, при посещенията си в Търново, разказва арх.Колева.


Къщата на хайдут Стойко

През 1893 година търновският сградостроител издига къщата на видния адвокат Марко Тотев и на търговеца Иван Халачев. Те са запазени и до днес, намират се в центъра на града, в непосредствена близост до сградата на пощата. Според арх. Донка Колева, изключително ценно е , че благодарение на запазените сведения за Стоян Герганов, днес са ясни първите собственици на тези домове. „Къщите са безмълвни свидетели на различни истории и човешки съдби, когато разкрием културно-историческата им стойност, ще можем да предотвратим тяхното разрушаване и заличаване“, отбеляза тя.

Красивите следосвобожденски сгради са правени с много средства, но и с много вкус. Фасадите са с белезите на европейската архитектура, съчетаваща модерните стилове и тенденции на Барока и Сецесиона. Освен красотата на пиластрите, корнизите, подпрозоречните пана, двукрилите врати, големите витрини, които са характерни за къщите от този период, те носят духа на историята и на Търново, посочи експертът.

Стоян Герганов е имал двама сина Цоньо и Рашко Герганови. По-голямата част от сведенията, които арх. Колева е събрала, са останали от Цоньо Герганов. По-големият син – Рашко, е живеел в Мичиган, където е работил като архитект и е преподавал в Мичиганския университет.

Арх. Колева посочи, че една от целите й е, чрез уникалното дело на търновския майстор-строител да популяризира търновската къща от периода след Освобождението. Тя смята, че архитектурното изкуство съхранява спомените за епохата, нравите, къщите и техните интересни собственици.

Заглавна снимка: Самоводската чаршия на града

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Хоризонтът в стихотворение на Станка Пенчева

ХОРИЗОНТ От Станка Пенчева Отиват си от нас децата ни, отиват към пясъка на своите миражи, към лабиринтите на свойте минотаври, към своите помийни ями, триумфални арки, тресавища, каменоломни, звездопади... Отиват си от нас....

Книга за Красимира Колдамова излиза в Световния ден на балета

Книга за примата на българския балет и изтъкнат балетен педагог Красимира Колдамова излиза в Международния ден на балета 29 април. „Балерината Колдамова“ с автор...

8 думи, „изобретени“ от Уилям Шекспир

Шекспир е навярно най-известният писател, който някога е творил на тази земя – и определено най-играният по световните сцени. Той е роден в Статфорд,...

Анита Лус: Паметта е по-трудна за изтриване от мастилото

Знаменитата писателка, драматург и продуцент се ражда на днешния ден, 26 април, през 1889 година. Световна слава добива с романа си „Джентълмените предпочитат блондинки“....

Цигуларят Васко Василев ще свири на Айфеловата кула

Световноизвестният ни цигулар Васко Василев, заедно със солисти от оркестъра на Кралската опера "Ковънт гардън", ще изнесе класически акустичен концерт в зала "Густав Ефел" на Айфеловата кула....