Неделя, 01 Октомври 2017 | Градът

Три стихотворения от Багряна, Яворов и Дебелянов в Деня на музиката и поезията

На 1 октомври се чества Денят на музиката и поезията. Тези две изкуства са взаимно свързани и за тях винаги е необходимо вдъхновение. Понякога един прекрасен стих се ражда на фона на красива музика, а музиката е поезия без думи. За нея Виктор Юго казва "Музиката изразява това, което не моеж да бъде изказано с думи, но и не може да остане неизречено". Поезията е магията на словото. Тя е рима и ритъм, тя е мисъл и музика.

Музиката е универсален и международен език, а според последните проучвания Великобритания и Финландия децата възприемат по-лесно музиката, отколкото човешката реч. Доказано е също, че колкото повече музика слушат децата, толкова повече се усмихват, а класическата музика има уникално въздействие върху емоционалното и интелектуално развитие на бебетата. Може би не случайно за Ден на музиката е избрана тази дата, на която църквата чества паметта на двама изключителни църковни песнописци – св . Йоан Кукузел и св. Роман Сладкопевец. През 1980 г., по повод 700-годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел, денят 1 октомври е обявен и за Празник на българските певци и музиканти.

Сега си пуснете някоя любима песен за фон и прочетете стихотворенията, които сме подбрали. Денят ви със сигурност ще стане по-хубав!

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
От П. К. Яворов

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете, душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

ПОМНИШ ЛИ, ПОМНИШ ЛИ ТИХИЯ ДВОР...
От Димчо Дебелянов

Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
оята казън са дните предишни!


Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!

УНЕС
От Елисавета Багряна

Говори, говори, говори! -
аз притварям очи и те слушам:
- Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша...
Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
зи път накъде лъкатуши?
Там ли, дато свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?
- Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
телефон: 0888 002 298
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017