10 факта за Антонио Вивалди (ВИДЕО)

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Любопитно за композитора на императорите и… сираците

Антонио Вивалди се ражда на 4 март 1678 година във Венеция, столица на Венецианската република.

Той е едно от 8-те деца на Джовани Батиста Вивалди и Камила Каличо. Бил слаб и болнав и майка му обещала пред Бог Антонио да стане свещеник, само и само Той да пази здравето му.

Баща му започва да го учи на цигулка от много ранна възраст. Първата известна на нас негова творба е „Laetatus sum“, написана през 1691 година, когато той е на тринадесет години.

На 15 години влиза в семинария, а на 25 е ръкоположен за свещеник. Крехкото му здраве го освобождава от някои богослужения и той има времето и силите да отдаде на цигулката.

Започва работа в дом за сираци – „Оспедале дела Пиета“, като прекарва там близо 3 десетилетия (с прекъсване). Той учи децата на музика, свирене на инструмент и създава най-много произведения именно там.

Живеещ без средства и без знатен произход, Вивалди е зависел от благоволението на благородници. За да бъде взет сериозно във Венеция, началото на 18 век, когато градът и цяла Италия са обсебени от операта, от Вивалди се очаквало именно това – да напише опера.

Първата си опера – „Ottone in villa“, той написва през 1713 година във Виченца, вероятно се е страхувал от провал във Венеция. През целия му живот оперното му творчество има променлив успех.

След несигурност и пътувания през 1725 година Вивалди се завръща във Венеция и в този период той пише прочутите си „Четирите годишни времена“ – четири цигулкови концерта, всеки, придружен от сонет.

Богатото творчество на Вивалди включва 94 опери (по негови думи, известни са около 50), но още много кантати, серанади, симфонии, повече от 400 инструментални концерта, оратории, църковна музика.

В края на живота си той изпитва финансови трудности и със залеза на барока е обявен за демоде. Славата на блестящия цигулар залязва. Той умира в нощта на 27 срещу 28 юли 1741 година, на 63 години. Погребан е в гробище на обществена болница, но по-късно останките му са преместени и днес почиват в територията на Виенския технически университет.

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Разбирай хората, не ги съди ~ Жорж Сименон

Жорж Сименон е белгийски писател, един от най-плодовитите автори на ХХ век. Творчеството му е събрано в 80 тома. Само за популярния си персонаж,...

Радостта не се намира във вещите. Тя е в нас самите ~ Рихард Вагнер

Името на Рихард Вагнер е свързано с най-големите завоевания и реформи в оперното творчество. Той е гениален творец, който не само обогатява изключително много...

Джазът стига

„В преработването на литературни текстове ние умишлено ли произвеждаме подсладена таблетка, която публиката да може да преглътне? Кой е поетът, който ще танцува пред...

Томас Бернхард: Аплодисментите са предвестници на бедствие

Томас Бернхард е считан е за един от най-важните немскоезични автори след Втората световна война. Носител е на много награди, сред които „Рудолф Александер...

Любовта към всички живи същества е най-благородната черта у човека ~ Чарлз Дарвин

Чарлз Робърт Дарвин се ражда на 12 февруари 1809 година в Шрюсбъри, графство Шропшър, Англия. Петото дете от общо шест в семейството на д-р...