Франц Кафка се ражда на 3 юли 1884 година в Прага. Почти във всичките си творби разработва темата за личностното поражение пред неведомите сили на закона и непроницаемите житейски условности. Героите му напразно се стремят към социална значимост, а крушението им е представено най-често в леко иронична светлина. Текстовете на Кафка са ясни и в същото време закодирани и херметични. Поради предметния език, несложното действие и ярката образност те изглеждат леснодостъпни, но стават трудни за възприемане, когато се долови тяхната неизмерима дълбочина и екзистенциална тревожност на посланията им.
Преди смъртта си завещал на приятеля си Макс Брод да изгори всички негови неиздадени книги. Въпреки волята му, той ги издал. Така гениалното му творчество станало известно за света. Умира в санаториума в Кирлинг край Виена, поразен от туберкулоза, ненавършил четиридесет и една години.
Днес Франц Кафка, наред с Джеймс Джойс и Марсел Пруст, е смятан за един от „тримата влъхви“ на модерната литература. В чест на писателя са учредени две международни литературни награди — през 1979 г. от град Клостернойбург и през 2001 г. от родния му град Прага.
Представяме ви избрани мисли за любовта на Франц Кафка:
„Любовта е мъдростта на лудия и лудостта на мъдреца.“
„Да обичаш е по-добре, отколкото да си обичан. Много по-сигурно е.“
„Любовта е лукс. Любовта е път без проблем – проблемът е само във водача, в пътниците и в пътя.“
„Любовта е егоизъм за двама.“
„Любовта е това, което се случва на мъжа и жената, които не се познават един друг.“
„Няма предел за безбройните глупости, които можеш да изречеш на жена, в която си влюбен.“
„Колкото по-малко обичаш една жена, толкова по-сигурно е, че я притежаваш.“
„Колкото по-необмислено говориш, толкова повече улучваш.“
„За да напишеш любовно писмо, трябва да започнеш, без да знаеш какво искаш да кажеш и да завършиш, без да знаеш какво си написал.“
“Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно. Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него. Общуването с хората подтиква към самонаблюдение. Нищо не може да ти се случи, когато си сам.”
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/