Припомняме си едно от емблематичните стихотворения на големия български творец
Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) е роден на 22.04.1923 г. в Сливен. Завършва гимназия в родния си град (1941) и право в Софийския университет (1945). Редактор е в сп. „Славяни“ (1945-46), във в. „Литературен фронт“ (1946-49), във в. „Стършел“ (1952-61). През периода 1961-63 г. е редактор в Студия за игрални филми, а през 1964-66 – в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Известен е като поет, сатирик, най-изявеният епиграмист в българската поезия. По-важни поетични книги: „Стихотворения“ (1949), „Войнишка тетрадка. Стихове“ (1955; 1963; 1970; 1980), „Строго поверително. Хумористични стихотворения и разкази. С предг. от Илия Бешков“ (1956), „Безопасни игли. Епиграми“ (1960), „Лирика“ (1965), „Личен контакт. Сатирични стихове“ (1965), „Люти чушки. Народни епиграми“ (1968; 1990), „Апострофи“ (1980), „Избрани творби в 2 т.“ (1984), „Последен понеделник. Стихотворения“ (1988), „Коило – галена трева. Лирика“ (1989).
Умира на 21.07.2004 г. в София.
Припомняме си една от най-известните творби на писателя –
Безглаголно стихотворение
Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.
Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.
Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.
Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.
Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.
Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.
Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.
Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.
Радой Ралин
ARTday.bg
