Режисьорът и актьор Антон Угринов за първи път ще бъде художествен ръководител на клас по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ.
„Над 20 години преподавам в НАТФИЗ актьорско за драматичен театър и режисура, но до този момент съм бил асистент, бил съм в класовете на проф. Атанас Атанасов, на проф. Стефан Данаилов. Това ще бъде моят първи клас, на който ще бъде художествен ръководител. За мен също е много интересно и истински се вълнувам с какви хора ще се срещна, как ще се образува този клас. Съдбата е особено нещо, човек никога не знае как се пресичат човешките животи“, каза той в „Какво се случва“ по БНР.
Всеки един от нас е бил в ситуацията да е един от многото в театралния салон, но с чувството, че е единствен. Само ти и актьорите на сцената сте в театралния салон. Те говорят директно на теб, твоята душа и вътрешни битки, страхове и желания са разпознали и ти дават път към въпросите ти.
За да се стигне до този момент обаче, актьорите преминават през много – теория, практика, усещания, наблюдения, самонаблюдения, вглъбяване в образа и бягство от себе си, завръщане и заживяване с персонажа. Тъкмо на това ще учи студентите си Антон Угринов. На техники, работа с вътрешния емоционален свят, познание за функцията им в един театрален спектакъл, за динамичната им взаимовръзка с различните режисьорски стратегии.
„Да се стане актьор, е сложно нещо, защото е комбинация от страшно много неща. От опита си през години мога да кажа със сигурност, че характерът е едно най-важните неща – да имаш характер, за да се занимаваш с тази професия, да се развиваш. Разбира се, трябва да имаш талант, късмет, трябва да имаш страшно много неща, които да те поддържат, защото актьорската професия не е нещо, което човек може да върши механично, по инерция. Това е огромно натоварване, на всякакво ниво, защото ако за един музикант инструментът е това, с което работи, инструментът на актьора е неговата физика, неговата психика. Актьорът непрекъснато изразходва себе си – и по време на репетиции, и още повече по време на представление. Той работи със собствените си чувства, душа, сърце, мисли – обясни Угринов и продължи: Това е истински изтощително и ако седиш същински, истински, ако потъваш докрай, ако използваш актьорската професия, за да създаваш истинска среща с хората и по някакъв начин да се пресичаш с тези текстове, да ровиш вътре в себе си, е нещо, което е много трудно, но едновременно с това е и много вълнуващо и има огромен смисъл. Когато се случи някакъв момент на сцената, е нещо, което определено може да се запомни завинаги, осмисля битието ти и като човек, и като актьор.“
Но кога актьорът е инструмент в ръцете на режисьора, а и на автора, чиято драматургия интерпретира, и кога е техен пълноправен партньор? Трябва ли и зрителят от своя страна да види представлението, плод на това партньорство, вътре в себе си и става ли и той партньор в него? Защо и този, който те въвежда в света на материята, която изучаваш, се оказва ключов за теб и твоите разбирания за изкуство?
Интересно е и дали човекът с отношение към изкуството се чувства леко неуютно в контекста, в който се намира страната ни по което и да е време, и дали има истина в онзи въпрос на късмет.
Източник: БНР; Снимка: Личен архив
ARTDAY.BG
