Отбелязваме Деня на пощенските картички с кратък откъс от разказ на Джеръм К. Джеръм
На днешния 25 март отбелязваме Деня на пощенската картичка. Някога се пишеха писма и се изпращаха какви ли не картички – с изгледи на морета и върхове, на усмихнати хора и с наивни любовни пожелания… Сега клавиатурите изместиха химикалките и с оглед на „удобство и бързина“ повечето от нас дори не превключват от латиница на кирилица. Сега „zdr“ измести „здравей“, а емотиконите се усмихват или плачат вместо нас. Сякаш пестим от времето си, за да ставаме все по-нещастни. Такова обричане на самота досега светът не помни. А колко радостни биха ни направили няколко реда, написани върху гърба на пощенска картичка, изпратена ни от близък или любим човек – откъдето е.
ARTday.bg отбелязва Деня на пощенските картички с откъс от Джеръм К. Джеръм. Ето какво пише в един от разказите, включени в сборника ме „Post cards“, издаден на български през 1970 година в превод на Красимира Тодорова под заглавие „Ангелът, авторът и другите“:
„Както чувам, модата да се изпращат пощенски картички започва да изчезва дори в Германия, където всъщност се е появила за първи път. В Германия или вършат нещо докрай, или съвсем не се захващат с него. Ако немецът се заеме да изпраща пощенски картички, той зарязва всичко друго. Немският турист изобщо не знае къде е бил, докато, завърнал се у дома, не прегледа у познати и роднини изпратените им от него картички. Едва тогава той започва да изпитва истинска наслада от своето пътешествие.
— Какво очарователно старинно градче! — възкликва немският турист. — Колко е жалко, че когато бях там, не ми остана време да изляза от хотела и да го разгледам. И все пак приятно е да знаеш, че си бил в такова прелестно място!
— Сигурно сте имали малко време? — пита познатият.
— По-малко от денонощие — обяснява туристът. — Трябваше още от вечерта да се купят картички, а сутринта — да се пишат адреси и по някоя и друга дума до всички. Когато свърших с това и закусих, беше дошло време за тръгване.
Той взема друга картичка — с изглед от върха на някаква планина.
— Изумително! Великолепно! — възкликва потресеният турист. — Ако знаех, че там е такава красота, непременно бих разгледал всичко. Бих останал дори цял ден повече.
Любопитно е да се наблюдава пристигането на група немски туристи в някакво шварцвалдско селце. Едва изскочили от пощенската карета, те шумно връхлитат срещу самотния местен полицай.
— Къде се продават пощенски картички?
— Имаме само два часа, кажете, къде могат да се купят картички?
Подушил бакшиша, полицаят бързо тръгва напред. След него се устремяват дебели старци, несвикнали да ходят бързо, още по-дебели фрау, повдигнали поли над всяка норма за приличие, мършави фройлайн, увиснали на ръцете на своите годеници. Почувствувал опасността, стреснатият минувач бърза да се скрие в първия вход. Оня, който се позабави случайно, рискува да се намери в канавката. За нещастие вратата на магазинчето е твърде тясна. Въздухът се раздира от воплите на полузадушени жени и стъпкани деца, от проклятията на енергични и упорити мъже. По начало немците са спокойни и дисциплинирани хора, но в битката за пощенски картички направо се превръщат в диви животни. Ето, някаква жена се е добрала до картона с картички и едва започнала да избира, грубо го измъкват от ръцете й. Тя се разридава и потънала в сълзи, започва да раздава с чадъра си удари наляво и надясно. Най-хубавите картички се разграбват от най-нахалните и най-силните. А за тези, които са по-слаби или по-учтиви, остават само картички с изгледи на пощенски сгради и железопътни станции. После тълпата раздърпани и изподрани туристи се втурва обратно в хотела. Изблъскали от масата приборите, те трескаво започват да пишат, плюнчейки молива. Обедът се изгълтва набързо. Конете се запрягат отново, туристите се настаняват по местата си и потеглят, разпитвайки кочияша как се нарича мястото, където току-що са били.“
Джеръм К. Джеръм
Заглавна снимка – Public Domain Pictures
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
