Марк Шагал е псевдоним на Мойше Захарович Шагалов, руски и френски художник от еврейски произход. Един от предшествениците на сюрреализма. Ражда се в град Витебск, Руска империя (понастоящем Беларус), на 7 юли 1887 г. и е най-голямото от 9 деца.
През 1905 г. се записва в престижното художествено училище на Юрий Пен, където учи 2 години. Заминава за Санкт Петербург, който по онова време е столицата на Русия и център на артистичния живот на империята. Там Шагал първо учи в художествената школа Общество за насърчаване на художественото изкуство, чийто директор тогава е Николай Рьорих, а след това е студент на известния художник и сценограф Леон Бакст в частното художествено училище на Е. Званцева.
През 1910 г. за пръв път посещава Париж, където се потапя в живота на интелектуалните среди, запознава се с Гийом Аполинер, сприятелява се с поета Блез Сандрар и живее в „Ла Рюш“ с Модиляни, Сотин, Леже и Липшиц. През 1912 г. представя свои картини в Салона на независимите в Париж, а през 1913 г. – в Амстердам. Първата му самостоятелна изложба – през 1914 г. в Берлин, има много голям успех.
През същата година Шагал се връща във Витебск и има намерение да остане там само три месеца, но е принуден да остане 10 години заради избухването на Първата световна война и Октомврийската революция. През 1915 г. се жени за Белла Розенфелд, а година по-късно се ражда дъщеря им Ида.
От 1923 г. заживява във Франция. В Париж започва да прави илюстрации към книги, сред които „Мъртви души“ на Гогол, „Басните“ на Ла Фонтен и Библията. През 1939 г. завършва поръчаните му от Амброаз Волар рисунки за Библията.
Докато е във Франция, Шагал пътува из страната, като винаги носи със себе си скицник. Особено много му харесва Лазурният бряг – заради прекрасните цветове и пейзажи и мекия климат. Художникът пътува и извън Франция – посещава Испания, Италия, Нидерландия, Палестина.
През 1937 г. получава френско гражданство. Поради започването на Втората световна война и нарастващият антисемитизъм единственото спасение за Шагал е да напусне Франция и така през 1941 г. заминава заедно със семейството си за Ню Йорк. През 1942 г. синът на Анри Матис – Пиер, представя изложба на Шагал в своята галерия в Ню Йорк. През 1944 г. Белла умира от вирусна инфекция и Шагал не е в състояние да рисува в продължение на месеци. Образът на Белла започва да се появява често в творбите му.
През 1947 г. се връща във Франция и отива да живее на Лазурния бряг, където вече са се установили и други художници като Матис и Пикасо.
През 1963 г. посещава Вашингтон. Откриват се негови изложби в Токио и Киото. Френският министър на културата Андре Малро го кани да изрисува тавана на Националната опера в Париж. Автор е и на стенописа във фоайето на Операта във Франкфурт на Майн и на витражите в северния неф на катедралата „Сент Етиен“ в Мец.
През 1973 г. Шагал отива в СССР по покана на съветското Министерство на културата. Тогава посещава Москва и Ленинград и подарява свои картини на Третяковската галерия и на Музея за изобразително изкуство „А. С. Пушкин“. През 1977 г. творецът е награден с най-голямото френско отличие – Ордена на почетния легион. Негови изложби са представени в Лувъра през 1977–1978 г. (в противоречие с правилото Лувърът става домакин на изложба на все още жив художник). През 1997 г. е открита първата изложба на художника в Беларус.
В края на 50-те години усвоява трудното изкуство на витражите и съдава многобройни витражи на различни места по света, като например катедралата в Мец, синагогата на Хадаса в Медицинския център на Еврейския университет в Ерусалим, сградата на ООН в Ню Йорк и Института за изкуство в Чикаго. Витражите на Шагал често се считат за едни от най-силните му творби в късното му творчество – свойствата на стъклото да поема блестящи цветове напълно въплъщава магическите творчески образи, които художникът създава.
Културата на неговата родина, неговото детство и революцията, първата му любов оставят трайна следа в творчеството му, въпреки че в по-голямата част от живота си работи в Париж и в други градове на Франция и света. Неговият еврейски произход и непрекъснатият контакт с 2 големи европейски култури допринасят в голяма степен за своеобразието на изкуството му. Парижката бохема, както и способността му по свой начин да пресъздаде стилистичните особености на кубизма и сюрреализма, го правят уникален, неподражаем и подкупващо чаровен. В творбите на Шагал реалните форми често са представени в чудновати съчетания и ситуации, противоречащи на логиката и на равновесието.
До последния си ден Марк Шагал работи по картини, мозайки, витражи, скулптури и керамики. Умира на днешния ден, 28 март, през 1985-а.
Димитър Янков, ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
