На днешния ден преди 91 години възприемаме Григорианския календар
В 24.00 часа на 31 март 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар. Вместо първи април, настъпва 14 април.
Когато завоюват Египет, римляните се запознават с новия за тях начин на времеизчисляване и Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето, с европейската пролет, лято и т. н. По нареждане на Юлий Цезар александрийският математик Созиген създава римски календар, наречен Юлиански. Той е въведен в Римската империя на 1 януари 46 пр. Хр. Така от 1 януари започва началото на годината. В Юлианския календар продължителността на годината е 365 дена и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дена.
Гръцкият астроном Метон (ок. 400 пр. Хр.) открива, че 19 лунни години съвпадат по продължителност с 19 слънчеви години (имат 6 935 денонощия). Това е т. нар. цикъл на Метон, който показва, че ако първият месец на лунната година съвпада точно с първия месец на слънчевата година, то след 19 години се повтаря това съвпадение (това означава, че през тези 19 г. нито един месец от слънчевата година не съвпада с месеците от лунната година поради различната им продължителност и брой, а оттук – разположение спрямо месеците на другата година). Благодарение на откритието на Метон съгласуването на лунното изчисление с египетската слънчева година става лесно. По-трудно се оказва съгласуването на лунния календар с Юлианския, тъй като 19-годишен период от юлиански години има не 6 939, а 6 936 денонощия и 18 часа. По такъв начин юлианската година изостава с 4 дни от лунната. Това изоставане има много малък период и след четири 19-годишни цикъла (76 год.) лунният календар ще изпревари слънчевия с 19 дни, но Юлианския календар с прибавените 19 дни ще се върне назад. Затова след 76 години началото на лунната година съвпада точно с началото на юлианската. Изчислените по лунния цикъл фази на Луната ще съвпаднат със същите юлиански числа и месеци, както преди 76 години. Така за 76 слънчеви години точно изтичат 76 лунни и 76 юлиански. По такъв начин следващата година от новия цикъл ще започне не само в един и същи ден, но и в един и същи час от денонощието. Римският християнски монах Дионисий Малки определя, че годината на Христовото рождение съвпада със 754 г. от основаването на Рим. С това се слага началото на християнската ера от рождението на Иисус Христос.
И след 1916 г. Православната църква в България продължава да следва Юлиянския календар. Едва през 1968 г. тя преминава към Григорианския или, както се нарича, „поправения Юлиански“ календар със специално „Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква“ № 5953. Оттогава църковните празници се празнуват по новия стил, а подвижните празници (Възкресение Христово и свързаните с него празници) се изчисляват според Юлиянския календар, т. е. по стар стил.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
