Любов до обсебване, любов до последен дъх

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Невероятната история на знаменития италиански поет Петрарка и неговата Лаура

Франческо Петрарка е от ония безсмъртни поети, които са прекрачили тесните предели на своята родина и са станали достояние на цялото човечество. Не е от знатен род – баща му е бил скромен нотариус. Не е притежавал ленни владения, нито пък е заемал някоя постоянна служба, която да му дава голяма власт. За да има средства за съществуване, непосредно след като напуснал университета, подир смъртта на баща си, той приел в Авиньон свещенически сан, който впрочем по онова време не бил свързан с особени задължения, и благодарение на неговия приятел и покровител епископ Колона му били дадени няколко синекурни длъжности. И това му е стигало.

Ала е бил тачен от всички князе на земята тогава, и тяхната слава е била нищо в сравнение с неговата. Само за своята поетическа дарба и творчество. Нему поверявали важни мисии Царе, високопоставени личности смятат за голяма чест да го имат при себе си като гост или приятел. Увенчан бил с поетически венец в Рим. Осем години прекарал в Милано при двора на Висконти. С още по-големи почести го обсипвали след това във Венеция, дето прекарал шест години. Папите Беноа 12 и Клеман 6 му предлагат най-високата служба – апостолически секретар. Но той не желае да си изгубва свободата и да носи окови.

Ала всичкия тоя блясък не изпълня душата му със суета и го не отвръща от неговия дълбок вътрешен живот, от неговите поетически блянове и от неговото творчество.

Резултат с изображение за Francesco Petrarca laura

Две големи страсти обсебили душата му още от рано: любов към стария Рим и неговата литература, което е равносилно за него с любов към Италия, и любовта към Лаура. Първата се проявила у него, още когато бил студент в Монпелие и Болоня, дето обикнал Вергилия и Цицерона. И тя го направила учен хуманист, който пръв пристъпил да изучава древния свят като безпристрастен изследовател и успял да смъкне от него онова було, с което го беше покрило средновековието. Тя го направила и автор на редица богословско-философски, полемични, па дори и поетични (поемата „Сципион Африкански”) съчинения, които определят и неговото отношение към съвременната нему църква, която той бичува, и към средновековната схоластика, която отрича.

Другата страст го намира в Авиньон, града, в който започва своето поприще на младини. Там видял Лаура, която вземала негласно участие в неговата слава и живее заедно с него в неговото безсмъртие.

Било е велики петък, 6 април 1327 г. Петрарка се черкувал в черквата „Св. Клара” и там, молейки се, видял наблизо до себе си млада жена с извънредна хубост. Нямало нищо по-мило от образа й, по-скромно от държанието й, по-трогателно от гласа й. А в погледа й имало нещо радостно и благо, ала и толкова чисто и целомъдро. Петрарка бил поразен като от гръм пред това живо видение, което изпълнило душата му за цял живот.

Резултат с изображение за Francesco Petrarca laura

Попитал за нея след службата. Казали, че е дъщеря на рицаря Одибер де Нов и че, уви! била омъжена от две години за благородника Юго де Сад. И оттогава, пише Ламартин, душата му станала химн, възхищение, желание, любов и скръб, посветени на това видение. Сонетите му, в които едва прикрива името Лаура, пълнят с неговата любов обществото в Авиньон, във Флоренция и в Рим. И тая любов тогава се смятала за слава, не за срам.

Знае се, че чувството, което внушила Лаура Петрарку, е било твърде действително и твърде дълбоко заседнало в неговото сърце. Но макар че и Лаура е била засегната от него, тя никога не извършила нещо противно на своя дълг. Оттам и тая непрекъсната драма, която раздира сърцето на поета, който е принуден да се бори със своята страст.

Тая любов расте с всеки нов ден. Където и да иде, тя го изпълня цял, и всичко му чертае образа на възлюблената. Той смесва тая любов с любовта си към поетическа слава, името Лаура му напомня лавъра, който е емблема на тая слава.

Лаура го избягва отначало. Той я вижда случайно в женско общество, в събрания, на разходка. И винаги тя засеня другарките си със своята хубост. Хората забелязват, че той я търси. Лаура се мисли още повече длъжна да бъде сдържана, дори строга. Петрарка се мъчи да намери забрава в чести и понякога дълги пътувания. Или се отстранява в своето уединено жилище във Воклюз, самотна и пуста долина, успокоява вълненията на своята душа, като ги излива в стихове.

Свързано изображение

Направил е едно дълго пътуване до Париж, Фландрия, Нидерландия и Чехия, без да престане да съжалява за Италия, и се върнал след осем месеца през Арденската гора. Ала не се излекувал. Безполезно дири утеха във философията. Опитва се да я намери в религията. В Париж се запознал с един монах Денис де Робертис, учен мъж, поет и философ, и нему разкрива сърцето си. В писма от Авиньон му иска съвети за своята тъга и отчаяние. Получава добри напътствия и взема най-добри решения. Ала един поглед на Лаура разпръсва всичко.

Обсипват го с благоволение и милости. Но душата му си е пак същата. Зароди ли се у него някаква надежда, Лаура му я отнема с нова строгост. И когато мисли, че скоро ще надвие своята страст, една среща, една благосклонна думица, го прави влюбен като никога.

Лаура го обича, без да си признава може би, и не желае да го изгуби. Тя си служи с всички ония невинни хитрости, които са присъщи на нейния пол, за да го отклонява от малки пътувания и да го държи при себе си.

Минава време. Нови пътувания, нови почести. Петрарка се връща отново в Авиньон и пак вижда Лаура. Времето, постоянството, славата, която е придобил, я правят по-благосклонна към него. Тя го не избягва, а той търси само нея в общество, бленува само за нея в самота. Има си един довереник, флорентийския поет Сенуцио дел Бене, който има възможност да се вижда по-често с Лаура. Но няма какво друго да му повери, освен мъки, желания и слаби надежди. И вместо да отслабне неговата страст, повече се услива. А той обича вече от петнадесет или шестнадесет години…

Ала той има и друг довереник: цялата публика, цялото общество, между което неговите стихове бяха направили знаменита хубостта на Лаура и неговата нежна и постоянна любов. Времето, животът, многото раждания са наложили вече своя отпечатък на нейната външност, ала в неговите очи тя си е пак тъй хубава, както във времето на първото виждане.

Той взема решение да напусне Авиньон. Ала когато се сбогува с нея, тя побледнява. И той е разколебан. Отива в Парма и Верона. Но приятелите му го викат назад, като му съобщават, че Лаура тъжи за него. И той се връща.

Резултат с изображение за Francesco Petrarca laura

Втори път решава да напусне Авиньон. Вижда я в кръг жени, тъжна и замислена. Лицето й е много по-печално, отколкото при първото му пътуване. Развълнуван до сълзи, той се оттегля, без нищо да каже, като се мъчи да скрие сълзите си. Лаура го последва с един поглед, толкова проницателен и толкова нежен, че се запечатва завинаги в неговата памет и в неговото сърце. Тъжни предчувствия сякаш му говорят, че няма да се видят вече.

В първите месеци на 1348 год. Петрарка се намира във Верона. Върлува чума, която е засегнала и Авиньон. Гнетят го предчувствия, страхове при мисълта, че е оставил там най-скъпото си. Но за нещастие, сношенията са прекъснати, куриери пристигат все по-рядко и по-рядко. Заобиколена от роднини, които я обичали толкова много, че не се бояли от страшната зараза, Лаура била умряла в същия ден и час, когато се видели за пръв път с Петрарка. А той нищо не знаел. Куриер му донесъл тая вест четиридесет дни след смъртта й.

Животът на Петрарка е прекършен вече. Само скръб, мисъл и спомен за нея ще пълнят неговата душа отсега нататък. С Лаура поетът е изгубил последната си връзка със света и още повече възлюбил самотата.

В стиховете, които пише сега, се чуват нов тонове. Иначе, историята на тая любов би станала може би еднообразна. Сега се втъкава нов вътък в старата основа. Възлюблената на поета не е вече ни горда, ни строга. След като е умряла, тя е станала нова Лаура, не само по-хубава, но и по-човешка. По-малко богиня, а повече жена, тя присяда на края на леглото и му изтрива сълзите. Борбата, която разкъсваше сърцето на поета, се е свършила най-сетне. Няма вече противоречие между чувство и разум, между плът и дух.

Резултат с изображение за Francesco Petrarca laura

Нека добавим, че сърцето на Петрарка не се е затворило егоистично само в своята любов. Родината, разпокъсана, унизена, кръстосвана и опустошавана от наемни банди, обществения живот, податливостта на Авиньонския двор, покварата на времето са го тъй също дълбоко засягали. Той е пламенен патриот, и на своята любов към Италия е посветил три от най-хубавите си сонета. И посред окръжаващия го бурен живот, той е бил способен на съкровени религиозни чувства, което се вижда от превъзходния му сонет „Дево прекрасна”, в който моли Св. Богородица да се застъпи за неговите грехове пред Бога.

Смъртта на Петрарка е била красив завършек на красив живот. На 18 юли 1374 г. го намерили склонил безжизнена глава на своя любим том от Виргилий, дето си бил отбелязал и първата среща с Лаура, и нейната смърт.

„Каква смърт и каква възглавница!” – пише Ламартин. – Между поета, когото най-много обичал и жената, която възлюбил над всичко и която несъмнено мислил да достигне в селенията на Бога.”

Николай Вранчев, Предговор към книгата „Сонети за Лаура” (1934)

Заглавна снимка: La Stampa

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Филми, снимани в София, ще покажат облика на града през 60-те и 70-те години

Винаги има какво да разкажем за кино "Влайкова" и читалището, което се помещава там. Ржисьорът Олег Ковачев, председател на настоятелството на Народно читалище "Антон...

Родопското село Орцево посреща деня при температура на въздуха от 9 градуса

„Живеем там, където над нас звезди са само и небето”, казва Исмаил Али в стихотворението си "Орцево". Дивното село Орцево е с най-висока надморска височина...

Идеите и възгледите на Адам Смит

Адам Смит, най-видната фигура в развитието на икономическата теория, е роден в 1723 г. в град Кърккалди, Шотландия. Като младеж следва в Оксфордския университет,...

„Когато имаш работа с бесни вълци, не можеш да бъдеш овца.“ Още от Мики Спилейн

Истинското му име е Франк Морисън Спилейн. Най-известен е с поредицата си криминални герои с главен герой детектив Майк Хамър. На български са преведени...

Васил Найденов открива София съмър фест

София съмър фест за пета поредна година отваря вратите си в Южен парк II, за да посрещне почитателите на културните събития под открито небе....