***
Страшни са твоите игрички.
Убиецът не е виновен още.
Като във филм на Алфред Хичкок,
със нож, пронизващ писък нощен
се вмъкваш. Като ангел шестокрилен,
лек полъх от небесното сияние,
с очи сладникави и мили
и поглед пълен с обаяние,
закрил зад светлата си маска
болка, скръб и даже лудост.
С остри нокти в чувства драскаш
и в съня оставам буден.
Играеш своите игрички.
Минаваш, поздравяваш вяло…
Размъти абсолютно всичко.
Ти ангел ли си или дявол?
Едно е ясно-много си различна
от мен, но и адски си приличаме –
все едно една и съща личност
се учи на омраза и обичане.
Не можем. Тънем във мъглите.
Мига изчезва, даже не премигал
и като щастие времето отлита.
Щастие, което все не стига.
Убиецът… Не, той не е виновен
още. Той не го извърши.
Виновни тук са думите отровени,
които ангелски крила прекършиха.
Виновни тук са твоите игрички,
които осъзнато не съзнаваш.
Виновна си, виновна си за всичко.
Обичам те, защото си признавам.
Луцифер Л., „Виновна си за всичко“
Заглавна снимка: Грета Гарбо и Джон Гилбърт
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
