Музикантът е първият композитор, който използва човешкия глас като музикален инструмент
Истинското му име е Едуарт Кенеди Елингтън. Раода се на днешния ден, 29 април, през 1899 година във Вашингтон. Елингтън и легендарния му оркестър са под прожекторите близо половин век. През цялото това време те са част от почти всички значими явления в джаза. Елингтън има огромен принос в развитието и популяризирането на джаз музиката. Въпреки безспирните участия, той и оркестърът му не спират да записват в студио. В резултата оставя след себе си огромно творчество.
Дюк Елингтън израства в семейство от средната класа и е един от малкото тъмнокожи музиканти получили нещо като истинско музикално образование. Баща му е бил иконом, който от време на време е обслужвал приеми в Белия Дом. Той обаче отглежда децата си сякаш е бил милионер. Майка му е била изключително отдадена на него. Ходят често на църква и му дава първите уроци по пиано, след което го записва и на уроци. Дюк обаче намира начин да се измъкне от уроците и насочва енергията си към изобразителните изкуства. Дори печели награда за създаден от него плакат, предложена му е стипендия за да се занимава с commercial art в Ню Йорк. Все пак се връща към музиката.
Според училищния учител по музика, Елингтън е бил непоследователен ученик, който е трупал знанията си бавно, постепенно и „по-трудния начин”. Всъщност казват, че той така и не се научава да чете напълно ноти. В училище го възпитават в добри обноски и в отговорност, че е представител на своята раса и трябва да я представя подобаващо. Въпреки „почтителното“ си възпитание, той е привлечен от рагтайм музиката и след училище започва да посещава „съмнителни” заведения, само и само да може да се наслади на новите за него ритми. Прякорът му „Дюк” (duke) произлиза от факта, че той винаги е безупречно облечен, за което заслуга имат родителите му и особено майка му. Постепенно започва да свири рагтайм и да композира собствена музика. Скоро след това напуска училище и сформира свой оркестър – The Duke’s Serenader’s . Елегантността му помага много и той лесно си намира високо платени участия. Изключително е впечатлен от музиката на Сидни Беше. Това е първото му докосване с Ню Орлеанския стил.
С Били Холидей
Дюк Елингтън се радва на зашеметяваща музикална кариера. Критиците твърдят, че печели популярност не толкова с качествата си на пианист, колкото с подхода си към оркестъра като цяло. Били Стрейхорн – аранжор на оркестъра и дългогодишен приятел на Елингтън (автор на прочутата тема „Take The A Train”) по-късно ще каже „ Виждал съм Дюк да променя цели части от песен или пиеса, защото индивидуалността на изпълнителя и качествата му като инструменталист не отговарят на характера на написаната музика”. Умението му да наглася и аранжира песните според качествата на музиканта се оказват печеливш ход. Индивидуалния подход към музикантите и съобразяването с качествата им са причина някои от членовете на оркестъра да са с Елингтън през почти цялата си музикална кариера.
През 1923 г. Елингтън се мести в Ню Йорк заедно с бенда си. Отначало свирят на Таймс Скуеър в клуба „Холивуд“ , а на 4 декември 1927 г. започват изява в известния харлемски “Cotton Club”. Работят там повече от три години. Радиопредаванията на живо от сцената на клуба и донасят на Елингтън национална известност. Следват турнета, композиране и аранжименти на филмова музика.
С Луис Армстронг
През януари 1943 г. Елингтън прави първия си концерт в прочутата зала „Карнеги Хол“. За пръв път пред отбрана аудитория се изпълнява произведението „ Black, Brown, Beige“ , чието времетраене е 50 минути и се оценява като най-амбициозния му и успешен опит в големите музикални форми. Произведението е в три части, като всяка част представя откъс от историята на чернокожите в САЩ.
Той е първия композитор, който използва човешкия глас като музикален инструмент. За пръв път възлага задачата на контрабаса да изпълнява мелодични сола – взема решението заради изключителните качества на басиста му Джими Блантън като инструменталист.
Елингтън е заобиколен от страхотни музиканти и инструменталисти с някои, от които работи в продължение на 40 години – факт, възможен изцяло заради неговата толерантност, тактичност и подход. Достига върха и успява да се задържи там дълги години. Успява да получи световно заслужено признание приживе и да остави дълбока следа след себе си в света на музиката. Дюк Елинтън умира на 24 май 1974 г. в Ню Йорк от рак на белия дроб.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
