Веселина Кискинова, „Хиляда и втората нощ“
„Една модерна любов е обтегнала жица между два развалени телефона на двата края на този твърде стар свят.
Оглеждам се в огледалото и всъщност виждам теб. Гледаш ме през собствените ми очи – такава, каквато знам че си. Гневът ми сплита русите ти коси вечер, омразата ми разплита кестенявите ти букли сутрин. Усмивката ти е широка тридесет сребърника. Изражението ти е изменчиво като сърцето ти. Моя любов, три пъти ще се отречеш от мен, както всички като теб – преди теб.
„В огледалото пред мен устните ми безгласно нижат приказка за теб, любими мой. Дните ми са безкрайно „имало едно време”. Моята приказка е с предизвестен край. Краят ѝ е кулминацията на твоята история. Героите са твои образ и подобие, а моят живот тече във вените им.
Нашата любов е нишка от разплетено летящо килимче. Нашата любов е хиляда и втората приказка, за която не стигнаха нощите. Нашата любов се задъхва в безпътно обикаляне на света, докато с теб лежим в двата края на едно самотно легло.“
Веселина Кискинова
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/