В 8:45 часа сутринта на 11 май 1904 г. във Фигерас, Каталуния, светът приветства раждането на Салвадор Фелипе Хасинто Дали. Тогава никой не знае, че в едно бебе се крие такъв голям гений. Момчето расте в семейството на проспериращ нотариус, в прекрасна лятна къща, разположена сред крайбрежното рибарско селце Кадакес. В Кадакес е и първото му студио, построено от неговите родители. Първоначалното си художествено образование получава в Общинското художествено училище. 15 годишен прави първата си публична изложба в общинския театър във Фигерас.
През 1921 г. майка му умира от рак, а баща му се жени за неговата леля. Следващата година Дали се мести в Мадрид, където учи в Академията по изящни изкуства „Сан Фернандо“. Там веднага става известен с ексцентричния си вид – дълга коса, бакенбарди, дрехи в стил 19 век. Живее в студетнтско общежитие, където се сприятелява с Федерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел. Прави експерименти в областта на кубизма, макар да не разбира напълно това течение. Голямо влияние на по-нататъшното му творчество оказват опитите в дадаизма. Малко преди последните си изпити е изгонен от академията заради изявлението, че никой във факултета не е достатъчно компетентен, за да го изпитва.
Заминава за Париж, където се запознава с кумира си Пабло Пикасо. През следващите години рисува, вдъхновен от произведенията на Пикасо и Миро. Занимава се с театрален дизайн, сътрудничи на списания за изкуство. В Париж Миро го въвежда в кръговете на дадаистите и сюрреалистите. През 1928 г. заедно с Луис Монтаня и Себастиян Гаш публикува в Мадрид „Жълтият манифест“. Участва в международната художествена изложба в института Карнеги в Питсбърг, Пенсилвания, където представя известната си творба „Кошница хляб“.
През 1929 г. в Кадакес художникът среща Гала Елюар. По това време тя е омъжена за френският поет Пол Елюар. Дали е запленен от предизвикателната рускиня. Тя става негова любовница и муза. Когато се престрашава да ѝ разкрие чувствата си, тя му заявява: „Мъничък мой, нима не разбираш, че никога вече няма да се разделим?“. Оказва се права. През 1934 г. двамата сключват граждански брак. Заради връзката си с 11 години по-възрастната Гала, Дали се скарва с баща си, който го изгонва от дома си.
С годините Дали не спира да шокира и изненадва света с екстравагантност и с чувството си за свобода. През 1936 г. изнася лекция на Международната сюрреалистична изложба в Лондон, облечен във водолазен костюм. Когато в Испания избухва гражданска война, той напуска страната. Рисува картината си „Мека конструкция с варен боб: предчувствие за гражданска война“. Появява се на корицата на списание „Таймс“.
През 1937 г. Дали пише филмов сценарий за братя Маркс и се запознава с Харпо Маркс в Холивуд. Едновременно рисува и пише „Метаморфозите на Нарцис“ – една всеобхватна разработка със средствата на параноично-критичния метод.
Тандемът Салвадор – Гала се оказва печеливша комбинация. Тя го вдъхновява да твори. Превръща се в негов счетоводител и трупа милиони от таланта му.
Стефан Цвайг запознава Дали със Зигмунд Фройд, на когото художникът прави множество портрети. Започва втората световна война. Двамата заминават за САЩ и бързо завладяват новия свят. За разлика от много свои „колеги“ по четка, се радва на признание и престиж. Също така и на несекващи финансови постъпления.
През 1942 г. Дали публикува своята романизирана автобиография „Тайният живот на Салвадор Дали“. Работи с Уолт Дисни върху проект за анимационен филм, озаглавен „Дестино“, който никога не е реализиран. Илюстрира „Дон Кихот“ и „Макбет“. Прави декори за филма на Алфред Хичкок „Омагьосан“.
През 1948 г. Гала и Дали се завръщат в Европа. В Испания по това време властва диктаторът Франко. Гала настоява двамата да са в добри отношения и с църквата, и с Франко. Двамата тънат в лукс, обожание и страхопочитание. Отсядат винаги в най скъпите хотели и не престават да скандализират света с разкрепостеността си. Дали често организирал вечеринки, които се превръщали в оргии. Понякога художникът сам участвал в тях, друг път само гледал. Гала не се включвала, защото била заета с многобройните си млади любовници. Дали дори ѝ подарява замък, в който той самият не стъпва нито веднъж преди смъртта й.
На 10 юни 1982 г. Гала умира и Дали губи желанието си за живот. От този момент нататък той живее в замъка Пубол. Започва целенасочено да обезводнява организма си – може би в опит сам да се лиши от живот. През 1984 г. в спалнята му избухва пожар при неизяснени обстоятелства, но художникът е спасен, макар и с тежки изгаряния. Завръща се във Фигерас. Умира в родния си град на 23 януари 1989 г. от сърдечна недостатъчност. Погребан е в криптата на своя Театро-Музео във Фигерас. В своето завещание той оставя цялото си имущество и творчество на испансака държава. Наследсвото на художника (130 милиона) остава изцяло за държавата, а творбите се разделят между Мадрид и Фигерас. Петдесет и шест картини са предназначени за Театро-Музео „Дали“ във Фигерас, а 130 творби ще бъдат изложени в Каталуния. На негово име е кръстен астероидът 2919Dali, открит през 1981 г.
Ето някои от незабравимите мисли на гениалния ексцентрик:
“Всички мои усилия, всеки ден и от край време, целят едно единствено нещо: да успея да бъда Салвадор Дали.”
“Художник не е онзи, който се вдъхновява, а онзи, който вдъхновява.”
“Интелигентност без амбиция е като птица без крила.”
“Има някои дни, през които си мисля, че ще умра от свръхдоза удовлетворение.”
“Целият свят ми е роб. Винаги идва един момент в живота на хората, когато разбират, че ме обожават.”
“Скромността не е най-голямата ми добродетел.”
“Има само една разлика между мен и лудия човек. Лудият мисли, че е добре, а аз знам, че съм луд.”
“Първият човек, който е сравнил бузите на жената с роза, най-вероятно е бил поет. А първият, който е повторил това, вероятно е бил идиот.”
“Не се страхувайте от съвършенството. Не можете да го постигнете. Още повече че в съвършенството няма нищо хубаво.”
“Грешките са почти винаги нещо хубаво, свещено. Никога не се опитвай да ги поправиш. Точно обратното – осмисли ги, разбери ги добре. Чак след това ще можеш да ги оцениш.”
„Чуждото мнение ми е безразлично. Единственото нещо, което ме вълнува, е да се говори за Дали. Пък било то и хубави неща.“
„Това, с което се занимавам, е да развалям картините си. И после казвам: „Направих, каквото исках“.“
Заглавна снимка: Reference.com
Димитър Янков, ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
