Излиза „Кравите на Сталин“ от Софи Оксанен

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Романът превърна писателката в един от най-влиятелните автори на нашето време

„Кравите на Сталин“, романът, с който Софи Оксанен (нашумяла и у нас с „Чистка“) сe превръща в литературна икона на Севера и един от най-влиятелните автори на нашето време, вече е достояние и на български в издание на „Персей“ и превод на Росица Цветанова. Той ще бъде специален акцент на Пролетния базар на книгата в НДК следващата седмица.

Макар и още млада, Софи Оксанен има огромна колекция от най-престижните награди, в която засега като че ли липсва само Нобеловата: „Финландия” и „Рунеберг”, Наградата на Шведската академия („малкия Нобел”) и Наградата на Северния съвет, френските „Фемина” и Наградата за роман FNAC, „Будапеща”, „Кристина” и „Мика Валтари”, както и Европейската награда за книга. Международният й пробив е с романа „Чистка”, преведен досега на 43 езика, признат за истинско литературно събитие, превърнат във филм и опера, а театралната постановка събира овации на Бродуей.

Софи Оксанен и нейният български издател Пламен Тотев

„Кравите на Сталин“ е дързък, откровен и прецизен анализ на физическата страна на женствеността“ – твърди Hämeen Sanomat, Финландия.

Майката на главната героиня Анна – Катарийна, е естонка, която отрича своя произход, знаейки с каква лоша сяава се ползват жените от СССР във Финландия – смятани са за руски курви, съумели да се доберат до западната държава чрез брак. От страх да не би дъщеря й да се сблъска същите предразсъдъци, тя й забранява да говори естонски и да казва на когото и да било откъде е родом нейната майка. Катарийна крие корените си и по друга причина – маниакалното старание да избягва доносниците, онези, които са били изпратени от Естонската ССР да я следят във Финландия. Майката и дъщерята редовно пътуват до Естония на гости на бабата и лелята на Анна, които са запознати отблизо с трудовите лагери в Сибир и с всички несгоди, които установяването на съветската власт донася на естонците. Докато Анна се бори със, или по-скоро „за“, своята булимия и отказва да проумее сериозността на заболяването си, читателят се запознава с историята на нейното семейство, с причината за заболяването й, което приравнява размерите на женската фигура с границите на държавата. Вярна на историческите факти, авторката рисува един свят на подтискане и ограничения с всеотдайност и меланхолия, но също и с доза хумор, като превръща миналото едновременно в уютен дом и неумолим преследвач. Наред с това запознава читателя с психологическите предпоставки за заболяване, което никой не бива да подценява, точно както не бива да си затваря очите и за влиянието на миналото върху настоящето на цели поколения.

„С този роман Софи Оксанен доказва принадлежността си към знаковите имена на европейската литература… Горещо препоръчвам“ – заявява Fyens Stiftstidende, Дания.

„Ако си мислите, че булимията и новата история на Естония не са особено вълнуващи теми, пак си помислете. Това е най-силната дебютна творба от много, много дълго време насам… Сюжетът притежава мощ, а Оксанен отразява събитията от упор. Книгата е едва ли не брутално конкретна, неразкрасена и същевременно чувствена… „Кравите на Сталин“ разтърсва читателя, като обрисува една европейска епоха на крайности. Финландия не е единствената държава, която се е сдобила с превъзходна нова писателка – същото важи и за цяла Скандинавия“ – твърдят от NRK, Норвегия.

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Емблематичният надпис на Холивуд стана на 100 години

Холивудският надпис, разположен на хълмовете над Лос Анджелис и превърнал се в световен символ на филмовата индустрия, отбеляза вековния си юбилей, окъпан в светлини,...

Днес всички танцуват танго (ВИДЕО)

Днес трябва да танцуваме. Танго. Все пак е Световният ден на тангото. На 11 декември са родени две от най-известните личности в историята на...

В бисерните погледи на рибите

КОЛКО МОРЕТА В ПЯСЪКА ИЗГУБЕНИ От Нели Закс Колко морета в пясъка изгубени, колко пясък в камъка затворен колко време в песенния рог на раковините изплакано, колко смъртна самота в бисерните...

Жан-Пол Сартър: В другия до нас винаги търсим сигурността

Ако поискаш да разбереш нещо, то ти се оказваш лице в лице с това „нещо – съвсем сам, без ничия помощ, независимо от хората...

Когато не казваш нищо, понякога казваш най-много ~ Емили Дикинсън

На днешния декември се навършват 190 години от рождението на американската поетеса Емили Дикинсън. Макар да е автор на около 1800 стихотворения, по-малко от...
%d bloggers like this: