Маркиз дьо Сад, Донасиен Алфонс Франсоа произхожда от стара аристократична фамилия от Прованс. Ражда се на днешния ден, 2 юни, през 1740 година.
Дванадесетте години затвор принуждават привикналия да живее в неограничена свобода и своеволия благородник да потърси заместител на принудителната липса на преживявания. Като компенсация той развива въображението си и започва да пише. А тъй като през 18 век традицията вече обвързва еротизма и с философския неконформизъм, интересите му се разширяват в непредполагащи доскоро, вероятно и от него самия, посоки. Самотата прави от затворника прилежен ученик.
В затвора Сад написва 15 тома. Няколко от тях са публикувани, докато е още зад решетките, но най-грандиозното от тях, своята „библия“ — „Сто и двадесетте дни на Содом“, написана от него на 12-метрово хартиено руло с микроскопични буквички, авторът старателно скрива. При прехвърлянето му в лудницата в Шарентон обаче не му позволяват да вземе нищо със себе си и когато по-късно, след освобождаването му, идва да търси имуществото, си заварва килията в истински хаос — всичко е накъсано, изгорено, разграбено и отмъкнато. Писателят изпада в отчаяние, има чувството, че животът му е съсипан. Той така и няма да узнае, че рулото със „Сто и двадесетте дни на Содом“ е спасено и сто години по-късно ще ужаси читателите му.
Убеден, че ръкописът „Сто и двадесетте дни на Содом“ е унищожен, през последните години на живота си дьо Сад написва нова философска книга за свободомислието и разврата — „Дните на Флорбел“. След смъртта му обаче, семейството му и административните служби се споразумяват ръкописа на това последно негово произведение да бъде изгорен.
Дьо Сад умира на 2 декември 1814 г.
Дори и последният ритуал, ознаменувал края на земния път на човека, за маркиз дьо Сад е белязан от неугасващия му конфликт с обществото.
Въпреки че в завещанието си той изрично е подчертал, че отказва всякакъв род церемонии и желае да бъде погребан в някоя горичка и да изчезне от паметта на хората, Сад е погребан с религиозни почести.
Другото му желание обаче с удоволствие е изпълнено от пазителите на почтеността — те изгарят непубликуваните му още ръкописи, а книгите му са забранени в продължение на цял век.
В началото на следващия, го преоткрива поетът на бунта Гийом Аполинер, а още половин век по-късно Албер Камю пише: „От Сад започва всъщност развитието на съвременната история и трагедия.“
По въпроса дали това е точно така естествено съществуват различни мнения. Но неоспорим факт е, че макар и отричан и заклеймяван — и приживе и след смъртта му — писателят Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад е влязъл в историята на световната литература.
Да си припомним цитати от Маркиз дьо Сад:
„Хората се женят само когато не знаят какво правят, или когато вече не знаят какво да правят.“
„От кокетката можеш да се защитиш, но от тайната развратница – никога.“
„Никога не причинявайте по-силна болка от тази, която сами не бихте приели от чужди ръце.“
„Щастието не e в наслажденията, а в желанието – то значи да разрушиш всички прегради по пътя към неговото изпълнение.“
„Безсърдечността на богатите узаконява глупавото поведение на бедните.“
„Просто е невероятно как бързо и лесно жената усвоява идеите на онзи, който прави любов с нея.“
„По-силният винаги намира за справедливо онова, което слабия счита за несправедливо.“
„Хората осъждат чуждата страст, забравяйки, че философията пали огън от техните страсти.“
„Там, където хората ще бъдат равни, където няма да има никакви различия, щастието никога няма да може да съществува.“
„Аз ценя нашите отношения, защото те са основани на чист егоизъм, а такава връзка трае вечно.“
„Моят начин на мислене не ми донесе нещастия. Причина за тях станаха мислите на другите.“
„Нищо не въодушевява повече от първото безнаказано престъпление.“
„Не съществува нито един жив човек, на когото да не се е прищяло да поиграе на деспот, особено ако има твърд характер.“
„Ревнивците съвсем не ги движи любовта към жените, а страхът от унижението, което могат да изпитат заради тяхната изневяра.“
„Единственият начин да заставиш жената да обича е да я измъчваш – по-надежно средство аз не зная.“
„Няма нищо по-опасно от отхвърлена жена.“
„Порокът е роден от пресищане.“
„Не съществува недостатък, за който да не се намерят почитатели.“
„Предвкусването на щастието разхубавява девойката.“
„Нищо не провокира размишлението така, както нещастието.“
„Красотата – явление просто и понятно, а грозотата – нещо необичайно. Извратеното въображение винаги предпочита немислимото и чрезвичайното, а не простото и обичайното.“
„Когато човек започне да се оправдава за своите постъпки, той престава да бъде добродетелен.“
„Убеди останалите да ти се доверят – и си победил.“
„Най-нужното нещо за девойката – да се отдаде на всички желания, които ѝ внушава нейната природа.“
„Най-мощният афродизиак – това е властта над останалите.“
Към развратниците
Сластолюбци от всички възрасти и всякакъв пол, на вас единствено подарявам тази книга: хранете се от принципите, които поощряват вашите страсти; хладните и плоски моралисти ви заклеват да се откажете от тях, но тези страсти са само примамка на природата за благото на човека, комуто тя е дала очи.
Похотливи жени, нека ви послужи за модел сладострастницата СентАнж; плюйте подобно на нея, върху всичко, което противоречи на божествените, почитани през целия и живот от нея закони на наслаждението.
Млади момичета, измъчени от нелепите и опасни вериги на добродетелите, на отвратителната религия, подражавайте на пламенната жена; разкъсвайте, потъпквайте, като нея, всички смехотворни напътствия на глупацитеродители.
(„Философия в будоара“)
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
