На днешния 16 юни през 1961 година балетистът иска политическо убежище в Париж
Пълното му име е Рудолф Хамет ули Нуреев – един от най-големите балетисти и хореографи. Има съветско-френски корени, но и татарско-башкирски произход. Ражда се на 17 март 1938 година в пределите на СССР. Интересна подробност е, че се появява на бял свят, докато майка му пътува с Транссибирската железница към Владивосток.
Влюбва се в танците покрай майка си. Тя често го води заедно със сестрите му на балет. Докато е на гастрол с ансамбъла за народни танци в Москва, Нуреев се явява на прослушване в Болшой театър. Приет е в трупата, но предпочита да стане част от балет „Киров“. За три години Нуреев става най-известният балетист на Съветския съюз. Негова партньорка на сцената е с десетилетие по-възрастната Нинел Кургапкина.
На турне в Париж през 1961 като главен балетист на трупата Рудолф разгневява КГБ, тъй като поддържа близки контакти с „врага“. Вярвайки че ще бъде убит, ако се завърне в СССР, балетистът търси политическо убежище във Франция. Според архивите на КГБ, самият Никита Хрушчов е разписал заповедта за убийството на Нуреев. Последният се завръща в родината едва през 1989, когато майка му е на смъртно легло, с личното позволение на Михаил Горбачов.
Във Франция Нуреев е част от Grand Ballet du Marquis de Cuevas и като истинска звезда не му е трудно да попадне в приятелското обкръжение на Фреди Меркюри, Жаклин Кенеди Онасис, Мик Джагър, Анди Уорхол… На едно от турнетата се запознава с Ерик Брун, с когото стават любовници. Великият балетист до последно отрича, че със здравето му всичко е наред, докато не умира от СПИН през 1990 година – само осем години, след като болестта става позната във Франция.
Марио Боа, близък приятел на Рудолф Нуреев, описва една от страстите му:
„Руди вечно беше без пари. Доколкото си го спомням, щом се появяха отнякъде авоари, той веднага ги обръщаше в произведение на изкуството: картина, гравюра, бронзова статуетка. Той обожаваше редките материи, старинните коприни, скъпоценните бродерии, разкошните килими, в това се проявяваше източната му чувственост“ (Нуреев е башкирец, има и узбекска кръв)“.
Нуреев е имал няколко жилища и всяко от тях е било буквално претъпкано до таваните с всякакви произведения на изкуството. Аукционни къщи от цял свят непрекъснато му изпращали каталозите си. Ако му харесвала някоя картина – той бил готов да я купи. Понякога, независимо от неадекватната цена, дори без да се замисля дали е оправдана. В крайна сметка парижкият му апартамент заприличал на склад на някакъв странен музей: целите стени били покрити с картини.
Три години след смъртта му разкошните предмети от всичките му жилищата и къщи отишли на търг. Колекцията, ако може така да се нарече, прекратила съществуването си, но пък останала завинаги запечатана на снимки. Фотографиите на съкровищата на балетиста Рудолф Нуреев може да се видят на постоянната изложба в московската галерия „Домът на Нашчокин”.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
