За Франсоаз Саган (1935 – 2004) французите казват, че пушела цигарата от двете страни. Световноизвестната френска писателка живее бурно и необуздано – написва книги, смятани за шедьоври, купува домове, скъпи автомобили и яхти, проиграва в казината огромни суми, обожава хазарта и високите скорости. Но така и никой не разбира защо нейните произведения са пронизани с тъга. Същата, която описва в първия си роман “Добър ден, тъга”.
Родена е в градчето Кажарк в Южна Франция на 21 юни 1935 г. в семейство на богат производител и светска лъвица. Получава традиционно за буржоазна Франция образование в католически колеж, а след завършването му постъпва във филологическия факултет на Сорбоната, където не се задържа дълго.
На един дъх, както и се четат романите ѝ, за едно горещо лято Саган написва „Добър ден, тъга”. Франсоаз избира псевдонима Саган – от книгата на любимия ѝ писател Марсел Пруст “По следите на изгубеното време”.
След излизането на книгата във Франция се разразява скандал. В романа на младата писателка за пръв път във френската проза почти на 50 страници е описано как младо момиче практически пред очите на баща си върти любов. За порядъчна католическа държава това е шок.
“Добър ден, тъга” става световен бестселър. Става емблематичен за времето си предвестник на епохата на свободните нрави. Бунтовницата с момчешката си прическа „Бийтълс” бързо се превръща в икона на всички дързости: алкохол, наркотици, висока скорост, казино, дългове.
19-годишната французойка получава нечуван за онези времена хонорар – 100 млн. франка (около $100 000). Пита баща си какво да прави с тези пари. „Трябва да ги похарчиш колкото е възможно по-бързо. На твоята възраст парите не носят щастие”. И тя изпълнява съвета му.
Пръска парите за дизайнерски дрехи, купува си мощен „Ягуар”, почива в модни курорти, черпи приятели в най-елитните ресторанти на Париж. Става редовна посетителка на казината. Само за една нощ губи 8 млн. тогавашни франка на зелената маса.
Саган има много приятели и любовни авантюри. По време на пътуването си в САЩ е в компанията на Труман Капоти и Ава Гарднър. Сред близките и са и емблематичните за 20-ти век Франсоа Митеран и Бриджит Бардо.
Героите на Саган се превръщат в символ на загубилите илюзиите си тийнейджъри от поколението на Селинджър. Тя създава десетки творби, много от които са филмирани. Джон Ъпдайк я описва така: „Смес от цинизъм, егоизъм, лиризъм, изразен със светска лекота, несъмнен талант, отсъствие на талант, на една крачка от гениалността, нахалница, случайно попаднала в литературата.”
Представяме ви избрани мисли на Франосаз Саган:
„Когато сме пияни, можем да кажем истината и никой да не ни вярва.“
„Човек се ражда комарджия, както се ражда рижав, умен или злобен.“
„Може да се живее с двама мъже. Един, когото обичаш, и друг, на когото позволяваш да те обича.“
„Ах, никога няма да се откажа от чара на живота, защото го обичам. Красотата на дните, вълнението на нощите, главозамайването от алкохола и това от удоволствието, цигулките на нежността, възбудата от работата, здравето, това невероятно щастие да бъдеш жив, с цялото време пред себе си, целият този дълъг ден пред мен, преди сънят да ни скове отново в смъртна поза.“
„Аз съм тежък случай, който не се предава лесно.“
„Бракът – това е краят на ваканцията.“
„Човек трябва да знае, че никога нищо не притежаваме освен кожата си, костите си и походката си и че имаме право да нямаме нищо.“
„Това, което винаги ме е првличало, е да изпепелявам живота си, да пия, да се развличам, за да не мисля за нищо.“
„Когато се чувстваш най-зле, тогава винаги си сам.“
„Когато нямаш вече кого да прегърнеш и когато самотата е като работата ти, от която никой не се интересува, животът става тъжен.“
„Да пишеш не е по-амбициозна митомания от която и да е друга, тъй като лъжата, хубавата лъжа изисква талант.“
„За мен нравствеността се изразява чрез откази, чрез волята да се игнорират някои неща, например подлост и малодушие, низост, мерзост. Това е почти въпрос на естетика.“
„Много тесногръдо се отнасяме с мъртвите: едва са починали и ние ги поставяме в добре затворени черни кутии и после ги спускаме в земята. Отърваваме се от тях.“
„Да обичаш някого, означава да обичаш неговото щастие.“
„Ако не бяхме прогонили от речника си тази непредпазлива дума, защото е непредпазливо да я казваме, бих ти казала, че те обичам.“
„Не знам защо вкарват хората в затвора, че пушат хашиш. Това са нормални хора, които се чувстват анормално.“
„Всяко човешко същество е жертва на някой от тези трима диктатори: алкохола, дрогата, фармацевтиката.“
„Важното е всеки да се възползва от нещо.“
„Обществото осъжда своите плодове.“
„Господ ми е безразличен.“
„Когато започваш да се отегчаваш, да трепериш от досада, тогава трябва да бягаш.“
„По дяволите, няма да умра, без да съм писала за важните неща, които ме интересуват.“
„Да напишеш роман е като да изречеш лъжа…Ааз обичам да лъжа. Винаги съм лъгала.“
„За мен радостта е естественият изблик на щастието, а когато радостта е прикрита, това е вид изискана любезност.“
„Странно, моите приятелки се делят на две категории… Тези, които си позволяват всичко с момчетата и то с всички без изключение, и тези, които не си позволяват нищо. Аз не съм такава. За мен да се отдам на един мъж не е проблем, но при едно условие: при вида му на жената да ѝ се подкосяват краката, тя да се чувства сякаш ще рухне.“
„Знам какво ми остава да направя: ще се влюбя в себе си, ще се обгрижвам, ще се пека на слънце, ще направя мускули, ще си успокоявам нервите, ще си правя подаръци, ще си хвърлям в огледалото смутени усмивки. Ще се обичам.“
„Човек се дрогира, защото животът е отегчителен, хората са досадни, няма вече толкова велики идеи, след които да вървиш, липсва подем. Сякаш слагаш преграда между себе си и живота. Единственото подходящо нещо, ако искаш да се измъкнеш интелигентно от живота, е опиумът.“
„Когато се чувствам зле или отчаяна, ми се случва да пия. Хвърлям се към всичко, което ме прави екстравагантна, към всичко, което ме тласка към другите. Уискито ви тласка към другите, а опиумът ви кара да се свиете в себе си.“
„Сякаш животът е само един дълъг хлъзгав път, по който с пълна скорост се плъзваме към черен и непознат тунел и където отчаяно се опитваме да забием спирачки, наречени уиски, либриум или хероин, които една след друга се чупят.“
„Между един весел пияница в някоя кръчма, дебел, залитащ и отблъскващ, и слабичкия младеж, сам в стаята си, с треперещи ръце и спринцовка, забита в изпъкналата вена, се простира един свят, свят, в който ,,другите“ не съществуват: алкохоликът се налива открито, а наркоманът го прави тайно.“
Биографични бележки: Книжен ъгъл; Заглавна снимка: Improveme
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
