Годините нямат никакво значение ~ Свобода Бъчварова

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

На днешния ден, 27 юни, през 2012 година в Бразилия издъхва писателката Свобода Бъчварова, автор на „Великденска ваканция“, „Литургия за Илинден“, „Жребият“, „Гонитбата“, „Наследникът“, „Приключенията на Фильо и Макензен“, „Телеграма с много неизвестни“, „Опасен чар“, „Земя за прицел“ и „По особено мъчителен начин…“.

Свобода Тодорова Бъчварова се ражда на 11 януари 1925 г. в град Горна Джумая (Благоевград). С подчертано леви убеждения, семейството е принудено да напусне страната след Септемврийското въстание и Деветоюнския преврат през 1925 г. и да се установи първо Виена, а после Франция. В последствие всички от фамилия Бъчварови са екстрадирани в Белгия, а в България бащата на писателката получава задочно смъртна присъда.

Тъй като малката Свобода често боледува, майка ѝ се възползва от амнистията за жените емигрантки и се завръща в България заедно с нея, а бащата на бъдещата писателка остава в Белгия. Когато заминава да следва естетика в Ленинград след 9 септември 1944-а, бързо осъзнава, че действителността в СССР е съвсем различна от тази, която си представя татко ѝ. С нови познания и мироглед тя се завръща в България и през 50-те вече е на работа в културния отдел на „Работническо дело“. Използвайки вестника като платформа за прокламиране на своите идеи, Бъчварова попада в интелектуалния кръг, който споделят Панчо Панчев, Иван Кирилов, Васил Джерекаров, Владимир Найденов, Радой Ралин, Добри Жотев, Блага Димитрова и Иван Радоев.

През 70-те и 80-те, златните години на българското кино, Свобода Бъчварова интензивно се занимава с филмова редакторска работа и става ръководител на творческия колектив „Хемус“. Ще запомним работата ѝ с режисьора Георги Дюлгеров и Руси Чанев във  филма „Мера според мера“ по неин сценарий, направен по романа ѝ „Литургия за Илинден“. Ще я запомним и със сценариите на „Между релсите“ с режисьор Вили Цанков (получил международна награда „Златен лъв“ на кинофестивала във Венеция), с „Жребият“, „Опасен чар“, „Не знам, не чух, не видях“, „Фильо и Макензен“, „Бой последен“, „Спомен“, „На всеки километър“ – все филми по неин сценарий или по нейни книги. Редактор е на филмите „Авантаж“, „Лачените обувки на незнайния воин“, „Мъжки времена“, „Козият рог“, „Господин за един ден“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ и „Таралежите се раждат без бодли“.

След като е уволнена от Българската кинематография, Свобода Бъчварова заминава при дъщеря си Елица в Бразилия. Там и довършва започнатият през 70-те роман от три части „По особено мъчителен начин“, посветен на нейните родители. За книгата самата писателка споделя: „Събирах материали за книгата още през 50-те години, изхождайки от позицията, че народ, който не познава миналото си, е принуден да го преживее отново. Миналото е едно органическо присъствие по пътя към истината.“

По случай 80-годишнината на писателката, през 2005 г. президентът Георги Първанов ѝ връчва най-високото държавно отличие Орден „Стара планина“.

Резултат с изображение за свобода бъчварова

Представяме ви цитати на Свобода Бъчварова от „Приключенията на Фильо и Макензен“:

„По балконите на голямата къща се вееше бельото на обитателите, полюшвано от вятъра като знамена на крайцер, тръгнал на официално посещение в чужда страна. Съдейки по количеството на тия знамена, можеше да се предположи, че екипажът е твърде многоброен, а качеството на бельото и разноцветните кръпки по него издаваха, че обитателите не принадлежат към френския двор, а са като по-голямата част от човечеството.“

„Слънцето още не се бе показало зад високия хълм над града, но животът бе започнал. Първо се обадиха петлите, после кокошките, кравите, конете, кучетата… А някъде отдалеч се носеше квиченето на свиня, която, като най-невъздържана, напомняше на човека — господар на вселената, — че е поел грижата за животинското царство. Ако не възпитанието, то поне изхранването му.“

„Според мене човечеството се дели на две: от една страна са децата, от другата — възрастните. При това делене годините нямат никакво значение. Истинските деца знаят до края на живота си, че са деца и даже когато пораснат, скрито си пеят детски песнички. Ако им падне, играят и на народна топка, и на прескочикобила, и така нататък… Само че се срамуват от другата част на човечеството, които не са деца и ни наричат „мили“. Имах баба, която напълно ми уйдисваше на всичко като дете. Тя беше от нашата партия. И умря като дете на 93 години!…“

Борис Белев

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Стихотворение от Станка Пенчева: Как не искаме да сме същите…

*** Какъв едновремешен сняг вали - бавен и благ, простодушен. Прегазват го настървено коли, комините бързат да го опушат, снегорините - да го пометат. А той си пада унесено, не подбира ни...

Спиноза: На човек, който се срамува, е присъщо желанието да живее честно

По мнението на видния британски философ от наше време Бертранд Ръсел, идеите във философията на Спиноза трябва да бъдат използвани, за да можем чрез...

Рядка картина на Караваджо ще бъде показана за първи път в Рим

Рядка картина на Караваджо, изтерзания гений на светлосянката (киароскуро), ще бъде изложена за първи път в музей в Рим, който я е получил като...

Емир Кустурица на 70

Емир Кустурица - лошото момче на сръбското кино, днес става на 70 години. Ексцентричен режисьор, актьор и сценарист на десетки филми, отличени с престижни...

Тъгата на Пинокио по Карло Колоди

Карло Лоренцини Колоди е роден на 24 ноември 1826 година във Флоренция. Колоди е псевдоним — име на красиво градче в Италия, в което...