„Аз съм американски писател, роден в Русия, получил образование в Англия, където изучавах френска литература, преди да се преселя в Германия на 15 години… Главата ми говори на английски, сърцето ми – на руски и ухото ми – на френски“, казва за себе си големият писател.
Владимир Владимирович Набоков, руски прозаик, поет, драматург и литературен критик е роден на 23 април 1899 година в столицата на Руската империя Санкт-Петербург в знатно и богато семейство. Когато през 1917-а болшивиките идват на власт, Набокови са принудени да емигрират по политически причини. През 1919 г. Владимир постъпва в Кембриджкия университет и го завършва през 1922 г. 20-те и 30-те години бъдещият писател прекарва в Берлин, после бяга в Париж с жена си, еврейката Вера Слоним, и сина си Дмитри, а през 1940 г. се мести в САЩ.
Характерна особеност на произведенията му са не само живите образи и идеи, оригиналният стил, но и виртуозното владеене на английския – език, който не е роден за писателя. Владимир Набоков публикува множество романи, от които най-голяма известност получават написаните на руски език “Машенка”, “Камера обскура”, “Дар”, а от създадените на английски – “Лолита”, “Пнин” и книгата с мемоари “Други брегове”. Превежда на английски език “Слово о полку Игореве”, “Евгений Онегин” и “Герой на нашето време”. През 1961 г. се установява с жена си в Швейцария. Владимир Набоков умира на 2 юли 1977 г. на 78 годишна възраст в Лозана.
Представяме ви най-интересните факти, събрани от Газета.Ru за „Лолита“, която самият Владимир Набоков нарича „главната“ си английска книга.
Смята се, че Набоков е бил вдъхновен за написването на романа от нашумялата история за Чарли Чаплин, който се влюбва във втората си съпруга Лита Грей, когато тя е на 12 години.
Актрисата Доминик Суейн е само на 15 години през 1997 г., когато се снима в едноименния филм. По време на сцените, в които тя седи на коленете Хумберт (Джеръми Айрънс) или изобщо се докосва до него, между двамата винаги има възглавница.
Ролята на Лолита първоначално е предложена на много младата тогава актриса Натали Портман, но тя намира историята за твърде греховна и отказва снима по религиозни съображения.
За ролята на Хумберт първоначално е бил избран Дъстин Хофман, но и той трябвало да откаже, защото снимките съвпадали с друг филм, в който актьорът участва. Получава я резервата Джеръми Айрънс.
Освен Доминик Суейн, за ролята на Лолита са претендирали 2 500 момичета. Джеръми Айрънс се включил в кастинга, когато броят им бил сведен до 100. Той самият четял текстовете и разигравал сцени с финалистките.
Съгласно американското законодателство, непълнолетни актриси не могат да участват в снимки на сцени на полов акт, затова във всички еротични епизоди участват дубльорки.
В романа Лолита е само на 12 години. И в екранизацията от 1997 г., и в по-ранната версия на Стенли Кубрик от 1962 г., възрастта на Лолита е променена на 14 години, тъй като се смятало, че зрителите ще бъдат изключително възмутени, ако възрастта на героинята е под този праг.
На DVD филмът съдържа няколко секссцени, които отпаднали при окончателния монтаж, тъй като кината във Великобритания и Франция отказали да прожектират лентата в пълната й версия.
Дистрибутор на „Лолита“ (1997 г.) е трябвало да бъде компанията New Line Cinema. След като го видели, от компанията заявили, че няма да разпространят толкова „порочен“ филм и посъветвали режисьора Ейдриан Лайн да не го пуска по екраните, ако иска да има работа за вбъдеще. Той не се вслушал в съвета и пуснал няколко копия на лената. Слуховете за „неприличния филм“ образуват километрични опашки пред избраните киносалони.
Филмът е забранен в Австралия до 1999 г. заради „пропаганда на педофилия“. Още 24 страни забраняват или ограничават представянето му. И досега в Европа компактдискът с „Лолита“ се продава само на пълнолетни.
Първата версия на сценария на филма Набоков пише сам. „Това е най-главната книга, която съм написал на английски език, – обяснява писателят в интервю за американското списание Playboy през 1964 г. – Не мога да позволя да я развалят“.
В интервю за същото издание писателят разказва защо е решил сам да преведе книгата на руски език. „Представих си, че в някакво далечно бъдеще някой ще издаде руска версия на „Лолита“. Настроих вътрешния си телескоп върху тази точка от далечното бъдеще и видях, че всеки абзац, и без това пълен с капани, може да бъде уродливо в неистинността си преведен. В ръцете на вреден занаятчия руската версия на „Лолита“ може изцяло да се изроди, да се окаже опетнена от вулгарни преразкази. И реших да я преведа сам“.
Набоков не е вярвал, че романът ще бъде издаден някога в Съветския съюз. „Трудно мога да си представя режим, либерален или тоталитарен, в моята прекалено морална родина, при който цензурата да пусне „Лолита“, пише той.
Романът „Лолита“ става втората книга след „Отнесени от вихъра“, която е продадена в САЩ в тираж от над 100 000 копия за първите три седмици от издаването.
Преди да седне да пише окончателния вариант, Набоков фактически написва целия роман на стотици малки картички от картон, както прави и с другите свои творби.
В интервю за Би Би Си през 1962 г. Набоков заявява, че никога не му е било толкова трудно да работи: „“Лолита“ е най-сложното нещо, което е трябвало да пиша в живота си. За разлика от останалите писатели, когато замислям книга, аз се старая възможно по-скоро да я допиша, за да се избавя от нея“.
Съпругата на писателя Вера Набокова е спасила от огъня първата версия на романа, когато в пристъп на гняв Владимир Набоков се опитал да го изгори в градината си.
Според списание „Тайм“, „Лолита“ е сред най-великите книги на всички времена и народи.
На заглавната снимка: кадър от едноименния филм, 1997 г.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
