Аристократът, за когото музиката беше всичко ~ Вили Казасян

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Маестро Вили Казасян е композитор, диригент, аранжор, пианист. Ражда се на 8 декември през 1934 година в София. Завършва ВМЕИ – София, днешния Технически университет, учи задочно в Теоретико-композиторския факултет на Българската държавна консерватория. Забраняваният Джаз на младите е неговата първа изява като музикант и композитор. Времето е средата на 50-те години на миналия век, когато творците в България трудно могато да бъдат откровени докрай в своите поприща. Основава комбо състава „Студио 5“, когато вече свири на пиано в оркестъра на Сатиричния театър.

Вили Казасян е истински откривател на таланти. Не само на солисти и музиканти, но и на артисти. Коста Цонев става популярен именно като водещ на концертите му, а Йорданка Христова и Богдана Карадочева в голяма степен започват творческия си път благодарение на Вили.

През 1960 г. е сформиран Естрадният оркестър на БНР, където Казасян е пианист и после, близо 40 години – диригент. В основата е на всичко, което превърна „Златният Орфей“ във фестивал с международна слава.

Вили Казасян е автор на десетки песни и инструментални пиеси. Освен за телевизионния сериал „Неочаквана ваканция“ (1981), откъдето е „Детство мое“, обявена в радиодопитване за най-любима детска песен, той е автор на музика и за филмите „Малкият Содом“, „Тази хубава зряла възраст“, „Ян Бибиян“, „Горски хора“, Горещи следи“, „Човек на паважа“ и др. Пише музика и за театрални спектакли, телевизионни и радиомюзикъли. Напуска живота на 12 юли през 2008 година.

„Вили го няма и за мене това е най-важното – една епоха, един свят си отиде. Той беше най-възпитаният човек, когото съм познавала. Аристократ. Той беше най-лоялният, най-прекрасният, благодарение на когото аз съм аз“, казва след смъртта му за БГНЕС певицата Богдана Карадочева.

Примата на българската естрада Лили Иванова също споделя мъката си: „Съжаляваме всички. Кончината на Вили Казясан е загуба за всеки българин, защото той е близък на всеки човек в България. Той е направил много за Радио София. Всички ще го помним като диригент на всички издания на „Златният Орфей“. Това е главната му заслуга, според мен“.

 

Димитър Янков

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Дори сама в света да беше, не щеше да е пуст светът..

МАЙКА От Иван Давидков Дали от древните картини тя в равнината бе дошла? По черни тръни и къпини висеше ехо и мъгла, а тя стоеше над реките, над слизащата мрачина, над самотата...

Жоржи Аамаду: Страстите умират, любовта остава…

разилската действителност и душевност буквално оживяват в произведенията на Амаду, където фолклорът се преплита с фантазията, а колоритните персонажи са винаги очарователни. Самият автор...

Антон Радичев, всеотдайният рицар на театъра и киното

Днес празнуваме рождения ден на един от най-обичаните, колоритни и всеотдайни рицари на българската сцена и екран – неподражаемия Антон Радичев. Човекът, чийто глас,...

Изабела Роселини получи наградата за изключителен принос към киното

Седемдесет и деветият Международен филмов фестивал в Локарно беше открит в сряда вечерта със световната премиера на френско-белгийско-шведската драма Les yeux verts („Зелените очи“),...

Мандрица, единственото албанско село в България

Скрито в полите на Източните Родопи, село Мандрица, община Ивайловград, е единственото албанско село в България. То се намира на около 20 километра южно...