Владимир Набоков: Човек е винаги у дома в своето минало

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Владимир Набоков е руски писател, поет, колекционер на пеперуди и любител на шаха, който ще остане в историята с великия роман „Лолита“. Книгата излиза в Ню Йорк на днешния ден, 18 август, през 1958 година – три години след появата му на бял свят в Париж. Написан е на английски език, а в последствие писателят го превежда и на руски. Творбата бързо придобива световна известност заради иновативния си стил и лошата слава заради сюжета: разказвачът и протагонист Хумберт Хумберт започва да изпитва сексуални влечения към 12-годишната Долорес Хейз (едно от галените имена на която е „Лолита“).

След публикуването си „Лолита“ става един от най-известните и спорни примери от литературата на XX век. Терминът „Лолита“ навлиза в масовата култура като описание на преждевременно сексуално развито младо момиче. Романът е адаптиран два пъти за кино – през 1962-ра от Стенли Кубрик и през 1997 г. от Адриан Лайн (в ролите – Джереми Айрънс и Доминик Суейн).

Списание Time включва романа в класацията си „100 най-добри романи на английски от 1923-а до 2005-а“.

Днес ви предлагаме някои от най-запомнящите се цитати на Владимир Набоков:

„Не спирай да мислиш, не прекъсвай писъка, освободи възторга на живота.“

„Не се ядосвай на дъжда. Той просто не знае как да вали нагоре.“

„Да знаеш, че имаш нещо хубаво да четеш преди лягане, е сред най-хубавите усещания.“

„Разбиването на една вълна не може да обясни цялото море.“

„Любопитството е неподчинение в най-чистата му форма.“

„Писателят трябва да има прецизността на поет и въображението на учен.“

„Съществуването е поредица от бележки под линия в един обширен, неясен и недовършен шедьовър.“

„Мисля като гений, пиша като признат автор и говоря като дете.“

„Едно произведение на изкуството не означава нищо за обществото. То е важно за личността.“

„Лолита“ е известна, а не аз. Аз съм един скрит романист с име, което не може да се произнесе.“

„Самотата като ситуация може да се поправи. Но като душевно състояние е неизлечима болест.“

„Човек е винаги у дома в своето минало.“

„Най-важната задача на писателя е да помогне на главния герой да се качи на дърво. След като вече се е качил, започваме да го замеряме с камъни.“

„Всички религии са базирани на остаряла терминология.“

„Удоволствието от писането е свързано с удоволствието от четенето.“

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Хенри Милър: Най-голямата лъжа е да обещаеш да обичаш един човек цял живот

Хенри Милър е роден на 26 декември през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се...

Зачатието – свято. Рождението – с писък.

Тъй рече Виктор във деня на Йосиф И мисля за Бащата. И за бащата мисля. Зачатието – свято. Рождението – с писък. Грехът е първороден, а ти,...

57 години без смеха на Чудомир

„Не съм от тия, как’Сийке, ама…” Накарахме ли ви да се усмихнете?! То си е за смях, защото всички се улавяме да повтаряме репликата,...

Карел Чапек: Нищо не е по-странно за човек от собствения му образ

Карел Чапек се ражда в градчето Мале Сватоньовице, по онова време намиращо се в пределите на Австро-унгарската империя, на 9 януари 1890 година. Момчето се...

Който не носи Коледа в сърцето си, никога няма да я открие под коледното дръвче

Според Речника на българския език, съставен от ИБЕ към БАН, „Коледа“ произлиза от латинската дума calendae – „първият ден от месеца“. Рождество Христово (другото...