Брайън де Палма е един от най-талантливите кинорежисьори от втората половина на ХХ век всъщност е можел да стане и известен хирург като баща си или да се отдаде на физиката след полученото добро образование в Колумбийския университет. Само че съдбата е имала друг план за тогавашния младеж – кино, само кино, голямо кино.
Резкият завой в избора си на професия Брайън де Палма прави, след като гледа филмите „Гражданинът Кейн” на Орсън Уелс и „Вертиго” на Алфред Хичкок. Записва се да учи в театралния департамент на колежа „Сара Лоурънс” и… вратата на изкуството е разкрита широко пред него.
Повечето от филмите на Брайън де Палма знае наизуст всеки киноман. От суперуспешните като „Кари”, „Белязаният”, „Пътят на Карлито” и „Недосегаемите”, до не чак толкова аплодираните „Змийски очи” и „Черната далия” (заснет в България, бел.ред.) – всяка от неговите ленти носи характерния му стил. Заради него го ценят и именитите му колеги Жан-Люк Годар, Стивън Спилбърг и Терънс Малик. А Куентин Тарантино често споделя, че „Blow Out” на Де Палма е един от любимите му филми на всички времена, както и че след като е гледал „Белязаният”, вече е знаел как да снима собствените си киноистории.
„Камерата непрекъснато лъже, лъже по 24 кадъра в секунда”, обича да казва Брайън де Палма. Публикуваме откъси от негови интервюта:
За себе си
„Никога не съм се възприемал като обществено признат режисьор. Ако става дума за Дейвид Линч или Мартин Скорсезе, те се смятат за големи режисьори и никой не може да им го оспори. А аз никога не съм изпитвал подобно усещане. Имаше хора, които твърдяха, че е така, имаше и други, които мислеха обратното и ми измисляха какви ли не трудни за преглъщане определения. Затова винаги съм бил „спорен”. Мен или ме обичат, или ме мразят.”
За своя филмов език
„Моите филми работят със стилизирания, експресионистичен свят, в който има своего рода гротескна красота. Аз харесвам стилизациите. Опитвам се да ги използвам колкото се може повече, до последно, докато не видя, че на хората им става смешно от тяхното изобилие.”
За насилието на екрана
„Имам репутацията на режисьор на екшъни, защото знам как е правилно да се убива, да се стреля срещу хора, как се пролива кръв на екрана.”
За Хичкок
„Той е този, който умее да извлича квинтесенцията на един филм. Много пъти съм използвал неговата граматика.”
За цитирането на класиците
„Не смятам, че правя буквални цитати. Използвам идеи, които намирам за ефективни в конкретния момент, в конкретния епизод. За мен всичко това е като граматика – ако имам на разположение дадена дума, която някой преди мен е използвал, аз мога да го направя отново и по-ефективно за моето произведение. Защо не?! Това е цялата история на изкуствата, откакто свят светува.”
За обвиненията, че е женомразец
„Трудно е да се снимат филми, в които жените са подлагани на повече опасности, отколкото мъжете. Това може да породи множество враждебни въпроси като „защо продължавате да правите това” или „защо толкова много мразите жените”. Ако убиете мъж – всичко е наред, но жена – ама моля ви се! Да, да, никой не се оплака, когато „убих” мъж в „Сестрите”.
За Робърт де Ниро
„Той е много сдържан и съсредоточен, когато работи. Това, което му пречи в работата, е когато хората го гледат втренчено. Затова на снимки е важно винаги да осигуря липсата на подобни зяпачи, които просто се скупчват, за да го погледат. Иначе с другите актьори Де Ниро е много мил и отзивчив.”
За Ал Пачино
„Едно от многото неща, които правят Пачино толкова прекрасен актьор, е начинът, по който той се движи. Ал се движи невероятно! Когато снимахме „Пътят на Карлито”, нямах търпение да отида на снимачната площадка и да започнем работа, само за да видя как той ходи насам-натам във всеки от епизодите.”
За неуспехите
„Някои от филмите ми, които получиха най-лоши отзиви, са същите, за които се говори и днес. Затова ми е трудно реално да оценя техния дълготраен ефект. Не мога да се отнасям към това твърде сериозно… По принцип, за вас съдят според модните течения в дадения момент, а модата, разбира се, непрекъснато се мени. Така че, струва ми се, далеч по-важно е, че филмите издържат изпитанията на времето. Затова смятам, че съм късметлия – все пак съм направил филми, които май са им устояли.”
АRTday.bg
