Василий Кандински е руски художник и теоретик на изкуството, работил главно в Германия, Русия и Франция. Счита се създател на първата абстрактна картина.
Роден е на 16 декември 1866 г. в заможно московско семейство. Родителите му се разделят, когато той е още дете. Василий израства почти без баща и е отгледан предимно от леля си Елизабета Тичеева. Завършва гимназия, учи право, икономика и етнология в университета „Ломоносов” през 1886 година. По време на следването си рисува и посещава изложби. През 1892-ра става асистент към юридическия факултет на Московския университет и се жени за своята братовчедка Анна Чимиакин.
Отказва работа в университета в Тарту, Естония. Вместо това избира изобразителното изкуство и се мести в Мюнхен, където между 1897 и 1899 г. следва в частната школа по рисуване на Антон Ажбе, а от 1890 г. – в Художествената академия в Мюнхен при Франц фон Щук.
През 1901 г. Кандински е сред основателите на художествената група „Фаланга“ и принадлежащото към нея училище по рисуване. Отзвукът обаче е толкова скромен, че групата бива разпусната още през 1904 година. По време на преподавателската си дейност от този период се запознава с Габриеле Мюнтер, с която стават житейски партньори въпреки че художникът е вече женен в Русия.
През 1902 г. за пръв път излага свои творби в в Берлин. От 1903-а до 1904 г. предприема пътешествия в Италия, Нидерландия и Северна Африка, отново посещава и Русия. От 1904 година е представян на Есенния салон в Париж. От 1906 до 1907 г. живее в Севре край френската столица. Мюнтер разказва за общия им престой там: „Докато бяхме с Кандински 1906-1907 в Севре, той не се поинтересува нито за Матис, нито за Пикасо, нито за който и да било друг известен художник.“ След завръщането си в Мюнхен през 1908 г. двамата още същата пролет заминават за Южен Тирол, където продължават да рисуват в стила на късния импресионизъм.
Мурнау ам Щафелзее се оказва важна стъпка в художественото развитие на Кандински. Там се стига до сътрудничество с Маране фон Верефкин и Алексей фон Явленски, които повлияват стила и техниката му на рисуване. Мюнтер и Кандински правят голяма крачка напред в творчеството си с идеята не просто да пресъздават природата, а да се абстрахират от видимото и да му придадат своето усещане. За кратко време Кандински и Мюнтер се превръщат в експресионистични художници. В този преиод той се запознава с Рудолф Щайнер, чиято теософия и след това и антропософия оказват влияние върху по-нататъшното творчество на артиста.
По Коледа 1908 г. художниците Верефкин, Явленски, Адолф Ербсльо и Оскар Витенщайн сами провъзгласяват идеята за Нова Асоциация на художниците в Мюнхен (НАХМ). Мюнтер и Кандински първоначално не са включени в проекта. Това дълго време дразни Василий, което донякъде обяснява и колебанието му да поеме управлението на НАХМ през 1909.
Поради разномислие с художника Чарлс Йохан Палмие Кандински въвежда т.нар. правило на четирите квадратни метра, означаващо, че всеки член на групата има право да изложи по две картини, не по-големи от 2х2 метра без намесата на жури. Самият той съзнателно нарушава това правило през 1911 година.
Клубът е вписан в регистъра на град Мюнхев на 10 май 1909 година. Неговата цел е да организира изложби в Германия и чужбина. През този период Кандински се развива като абстрактен художник. През януари 1911 г. се отказва от председателството в НАХМ, след като бива критикуван заради все по-абстрактните му произведения и притискан да рисува „по-разбираемо“. Привлича Франц Марк като съучастник, като му предлага обща редакция на наименованието на движението като „Синият конник“.
На 18 декември 1911 г. е открита и първата изложба на групата „Синият конник” в галерия Танхаузер, Мюнхен. Паралелно е издадена и представена книгата на Кандински „Относно духовното в изкуството, особено в рисуването“. Става дума за издание, силно напомнящо книгата „Основни проблеми в рисуването. Книга за художници и преподаватели“, написана от Рудолф Чапек, ученик на Верефкин и Явленски.
Въпреки че знаел за книгата и че двете писмени произведения се препокриват в голяма степен, Кандински не я цитира. Половин година по-късно, през май 1912 година, излиза алманахът „Синият ездач“. Планираните следващи книги не се публикуват, за сметка на това през 1914-а се появява второ издание с нов предговор от Франц Марк. Събраните мисли в него са с основно значение за по-нататъшното развитие на абстрактното изкуство. Една година след началото на Първата световна война Кандински излага своята творба „Импровизация №27“ на „Арсеналската изложба“ в Ню Йорк и на Първия немски есенен салон в Берлин.
От 1914 година обаче вече не може да пребивава в Германия и бяга с Габриеле Мюнтер в Швейцария. Оттам продължава сам през Цюрих за Русия и през ноември същата година се устройва в Москва. Кандински получава различни професури и основава собствена Академия на художествените науки. На 11 февруари 1917 г. се жени за втората си жена Нина Андреевска, след като още през 1911-а се е развел с първата си съпруга и е скъсал с Габриеле Мюнтер при последната им среща в Стокхолм през 1916 година.
След Руската революция (1917) загубва наследеното от чичо му богатство. През 1920 година почива тригодишният му син Всеволод. Постепенно Кандински все по-трудно се примирява с обстановката в новооснования Съветски съюз – най-вече с орязването на свободата на изкуството.
Заедно с жена си се изселва през Рига в Берлин през декември 1921 и от юни 1922 година приема съвета на Валтер Гропиус и започва с преподавателска дейност в работилницата по стенопис във ваймарската школа Баухаус. Отпътуването му от Съветския съюз е легално и Кандински взема със себе си 12 картини. Останалата част от творчеството му се запазва в хранилищата на Московския музей.
До закриването на Баухаус през 1933 година от националсоциалистите Кандински преподава във Ваймар, Десау и Берлин, където се запознава с руския конструктивизъм. По това време геометричните фигури окончателно придобиват превес в изкуството му. В Десау заедно с Паул Клее обитава една от т.нар. къщи на майсторите на Баухауса.
През 1924 година заедно с Лионел Файнингер, Паул Клее и Алексей Явленски основават художествената група „Синята четворка“. През 1929 г. излага за пръв път самостоятелно акварели и рисунки в галерията Зак в Париж. През 1930 година се среща със Соломон Р. Гугенхайм в Десау. Срещата е инициирана от Хила фон Ребай, която успява да убеди заможния Гугенхайм да състави колекция от абстрактно, съвременно изкуство. Гугенхайм купува първоначално само няколко картини, но последователно събира над 150 творби на Кандински. Днес това е най-богата колекция на този художник и е част от музея Гугенхайм в Ню Йорк.
Василий Кандински продължава да рисува до юли 1944 година и умира на 13 декември в Ньой сюр Сен. По-младата с 27 години съпруга на художника Нина Кандински надживява мъжа си с 36 години. Заема се със задачата да управлява наследството му. Благодарение на нея останалите картини се озовават в големите, световноизвестни музеи. Една такава акция е даряването на 30 картини и акварели на парижкия център „Жорж Помпиду“. Също така основава художествената награда „Кандински“ през 1946 г. През септември 1980 година е умъртвена в Гщаад в Швейцария в следствие на обир в дома ѝ.
Ето някои от прозренията на художника:
„Абсолютната обективност е недостижима.“
„Връх = точка.“
„Цялото „мироздание“ може да се разгледа като затворена космическа композиция.“
„Всяко произведение на изкуството е дете на своето време, често то е и майка на нашите чувства.“
„Необходимо е да започнете с първоелемента на живописта – с точка.“
„Кукуригането на петела, скърцането на вратата, лаят на кучето, които може поразително изкусно да се възпроизведат от цигулка, никога няма да бъдат признати за произведение на изкуството.“
„Нова наука за изкуството може да възникне само тогава, когато знаците станат символи и когато отворените очи и уши позволят да продължи пътя от мълчанието към реч.“
„Нулата е геометрична точка, свързана с висша степен на самоограничението, тоест с величайшата сдържаност, която въпреки това говори.“
„Откритите очи и отворените уши превръщат нищожните вълнения в огромни събития.“
„Понятията, свързани с „примитивност“, са относително, понеже е относителен и нашият „научен“ език. Не познаваме абсолютното.“
„Прекрасно е това, което отговаря на вътрешната душевна необходимост.“
„Разликата между природата и живописта се състои не в основните закони, а в материала, подчинен на тези закони.“
„Царството на точките е безпределно.“
„Художникът трябва да има какво да каже, защото такава е неговата задача – не владение на формата, а приспособяване на тази форма към съдържанието.“
Борис Белев
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
