Откровения на музиканта
„Без музиката, която го декорира, времето ще бъде просто куп скучни производствени срокове и дати, в които трябва да бъдат платени данъците ни.” Подобна мисъл може да хрумне само на човек, влюбен в музиката. И непослушен, ненавиждащ скуката. Като Франк Запа.
Композитор, текстописец, китарист, певец, продуцент и режисьор, той е роден на днешния ден – 21 декември, през 1940 г. в Балтимор, САЩ. Франк е най-голямото от общо четирите деца в дома на родения в Сицилия и носещ гръцки корени Франсис Запа и Роз-Мари Колимор, в чиито вени пък тече италианска и френска кръв. Бащата на бъдещия музикант работи като химик и математик при военните и заради близостта на дома им до поделението държал вкъщи противогаз, за всеки случай. Факт, който бележи Франк – още от дете той се интересува от тайните на отбранителната индустрия. Развива обаче астма и заради измъчващите го пристъпи семейството е принудено често да сменя местожителството си. Затова до 15-годишна възраст момчето пък сменя куп училища.
Накрая той и родителите му се установяват в Ланкастър, земеделски град до пустинята Мохаве. Наблизо обаче има и военновъздушна база, което дава възможност на Франк да „хваща” радиостанциите на Лос Анджелис, най-вече KSPC 88,7 FM в Клермонт. Именно в неговия ефир ученикът в последни клас от гимназията Запа започва да води собствено съботно предаване. Същевременно Франк композира музика за училищния оркестър. А родителите му, усетили рано неговия талант, му купуват инструменти и дори инвестират в записи.
Известно време Запа учи и в университет, но решава да зареже науката, за да снима нискобюджетни филми. Открито се обявява срещу общественото образование, което после прилага и спрямо собствените си деца – прекратява обучението им, щом навършат 15-годишна възраст. Паралелно с филмовите си занимания, Франк пише текстове за песни. А когато среща и съмишленици, започва да се занимава сериозно с музика – рок, джаз, прогресив рок. Не му е чужда и политиката, води открита битка срещу цензурата.
Впрочем, приживе Запа признава, че се интересува от звуците, заради самите тях. Вълнуват го модерните композитори, повлиян е от творци като Игор Стравински, Едгар Варезе и Антон Уебърн, но и от местни ритъм&блус групи и от модерен джаз (включително бибоп).
Франк Запа се радва на дълга, 33-годишна успешна кариера, която го превръща в един най-влиятелните музиканти на ХХ век. Издал е повече от 60 албума, голяма част от които са с негови оригинални композиции. Славата му е по целия свят, има огромно влияние върху музиката и групите не само в САЩ, а и във Великобритания, Канада, Италия, Германия, Холандия и скандинавските държави. Сред най-популярните сингли на Запа през 70-те и 80-те години на ХХ век са „Don’t Eat The Yellow Snow”, „Dancin’ Fool”, „Valley Girl” и др. Той е и виртуозен инструменталист, свири на китара и перкусии. След 1966 г. сам продуцира соловите си албуми и тези на група „The Mothers”, преименувана по-късно в „The Mothers of Invention” (можете да видите прикачения по-долу видеоклип). Запален е от новите технологии, има енциклопедични познания в тази област.
Запа обаче е известен и с нестандартното си поведение и хапливите реплики, които отправя от сцената. Това му създава доста проблеми, понякога дори застрашаващи живота му. През декември 1971 г., докато свирят в казино в Монтрьо, Швейцария, оборудването на групата му е унищожено от пожар, тръгнал от публиката. Случката е увековечена от „Deep Purple” с песента „Smoke on the Water”.
Няколко дни по-късно Запа е нападнат на сцената в „Rainbow Theatre” в Лондон. „Почитателят” на музиканта – Тревър Хоуел, после заявява пред медиите, че групата не си е заслужавала парите, които е дал за концерта, както и че Запа заглеждал приятелката му. От нападението Франк получава няколко фрактури, травма на главата и наранявания по гърба, краката и врата. Увреден е и ларинксът му, което „сваля” гласа му с 1/3.
Франк Запа има два брака – с Катрин (Кей) Шърман (1960-1964) и с Аделейд Гейл Слоутман, с която се женят през 1967 г., имат четири деца и остават заедно до неговата смърт. Музикантът умира на 52 години на 4 декември 1993 г. от рак на простатата.
По повод 77-годишнината от рождението на Франк Запа публикуваме избрани негови мисли:
„Илюзията за свободата ще продължи, докато е изгодно. В момента, в който илюзията стане твърде скъпа, ще махнат декора, ще свалят завесата, ще отстранят масите и столовете от сцената и ще видите тухлената стена в задната част на театъра.”
„Умът е като парашута – безполезен е, ако не се отвори.”
„Толкова много книги, толкова малко време…”
„Да говориш за музиката е все едно да танцуваш за архитектурата.”
„Всеки има право да бъде щастлив в своите собствени условия.”
„Изкуство е да направиш нещо от нищото и да го продадеш.”
„Най-често във Вселената се срещат водородът и глупостта – тя обаче е повече и има по дълъг живот.”
„Любовните песни са най-много. Ако песните можеха да променят нещо, всички щяхме да се обичаме.”
„Смяната на музикалния стил е невъзможна без да промениш стила на дрехите си.”
„От интервюто до инквизицията има само две крачки.”
„Любимото ми цвете е тютюнът.”
„Цигарите са моята храна.”
„За мен ходене пеша означава да извървя пътя от колата до гишето на летището.”
„За да бъде една страна истинска, трябва да има национална марка бира и национална авиокомпания. Не е зле да има и национален отбор по футбол, и малко атомно оръжие, но бирата е условие № 1.”
„Да не бъдем прекалено строги към собственото си невежество. Именно то направи Америка велика страна.”
„Политиката е развлекателният отрасъл на промишлеността.”
„Не забравяйте: информацията не е знание, знанието не е мъдрост, мъдростта не е истина, истината не е красота, красотата не е любов, любовта не е музика, музиката е по-добра от всичко на света.”
„Джазът не е умрял… просто намирисва странно.”
„Най-добрата музика вече е написана от онези момчета с перуки и прочее букли.”
„Композитор е онзи пич, дето ходи като смахнат, опитвайки се да подчини на волята си нищо не подозиращите молекули на въздуха, понякога с помощта на също нищо не подозиращите музиканти.”
„Никога няма да има ядрена война – прекалено много е застрашеното недвижимо имущество.”
„Някои рокмузиканти изкарват купища пари, за да си ги напъхат в носа. А аз ги вложих в ушите си.”
„Ако се влачите в жалък, скучен живот, защото все слушате мама, татко, свещеника, типа от телевизора или когото и да е, дето ви учи как да се оправяте със собствените си л..на, значи този живот заслужавате. Щом искате да сте скучни, бъдете скучни, само че не чакайте уважение от другите – скуката си е скука.”
Мануела Георгиева
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
