Само щастлив човек може да сътвори „Сватбения марш“, смятат мнозина.
Якоб Лудвиг Феликс Менделсон е роден в Хамбург, в семейството на банкера Авраам Менделсон, на 3 февруари 1809 г. Майка му отрано забелязва музикалните му способности и започва да преподава на Феликс и малката му сестра музика, а след това с тяхното образование се заема известният музикант Лудвиг Бергер.
Феликс расте в богата творческа и интелектуална атмосфера. В дома на Менделсон често гостуват известни хора от онова време – философът Фридрих Хегел и музикалният педагог и композитор Карл Целтер.
В родния Хамбург наричали малкия Феликс Менделсон „музикално чудо“. Той се научава да свири на пиано и виола. На десет години печели първия си конкурс, а на единадесет години постъпва в Берлинската хорова академия. На петнадесет той вече пише големи музикални произведения – концерти, окстети, секстети. През лятото на 1826 г., на 17 години, той написва увертюрата към „Сън в лятна нощ“ на Шекспир, в която фрагмент е прочутият сватбен марш, с който името на Менделсон става известно на целия свят.
Той е един от създателите на романтичната симфония и концерти за пиано и цигулка, програмната концертна увертюра, жанра „песни без думи“ (48 малки пиеси за пиано), автор на струнен октет, квартети, трио и други камерни произведения, ред сонати за различни инструменти, големи пиеси за пиано (включително и „Рондо Капричиозо“; три фантазии; “ Сериозни вариации“), монументални оратории и много други. Произведенията на Менделсон са строго класически по форма и романтизмът се проявява във вдъхновената интерпретация на природни картини и фолклорни фантастични образи (кантата „The First Валпургиева нощ“, 1843 г. от IV Гьоте).
През 1829 г. Феликс Менделсон дирижира първото изпълнение на творбата на Йохан Бах „Страсти по Матея“. Това изпълнение дава импулс за възраждането на музиката на Бах през 19-ти век и прославя Менделсон в целия свят.
През 1830 г. Феликс пътува из Европа. Дава концерти в Мюнхен, Париж, Залцбург, Виена, Венеция. В Рим, той пише увертюрата „Хебриди“, „Италианска симфония“ и музиката за „Валпургиева нощ“ по „Фауст“ от Гьоте.
В един от Ватиканските музеи той вижда картина, на която била изобразена Санта Сесилия – покровителка на музиката. Феликс си пожелал някога да срещне такава Сесилия и тя да стане негова съпруга.
През януари 1835 г., след успешно изпълнение в Кьолнската катедрала, Менделсон е поканен в Лайпциг да оглави местния симфоничен оркестър. Веднъж музицирали в гората. Останали там цял ден, а вечерта устроили пикник. И тогава Феликс видял едно момиче, което му напомнило за „Света Сесилия“ от Ватикана. Нейното име било Сесил Жанрено.
17-годишната Сесил била дъщеря на богат протестантски проповедник. В дома на родителите й се събирало изисканото общество на Франкфурт. Менделсон също често гостувал и скоро направил предложение на момичето. През март 1837 г. те се женят. След медения месец младите се установяват в Лайпциг, в собствена къща, с изглед към поле и гора. Сесил ражда на Феликс пет деца.
При раждането на всяко дете в семейството, щастливият Менделсон раздавал значителна сума на нуждаещи се млади майки. „Аз живея така спокойно, както само може да се мечтае. Жена, деца, работа, имам всичко – какво още може да желае човек? За нищо друго не моля небето“, пише той на свой приятел.
През лятото на 1847 г. Феликс научава за смъртта на сестра си Фани, която била второто му „Аз“. Тази новина го сломила. Последното голямо произведение на композитора – „Реквием за Фани“ – е белязано от дълбоки душевни преживявания. На 4 ноември 1847 Якоб Лудвиг Феликс Менделсон умира в Лайпциг.
„Сватбеният марш“ на Менделсон прозвучава първо на 2 юни 1847-ма година в Англия, по време на сватбената церемония на Дороти Карю и Том Дениъл в църквата св. Петър в Тивъртън.
Но известност получава след сватбата на 18-годишната принцеса Виктория и 27-годишния принц Фредерик Уилям Пруски на 25 януари 1858 г.
Виктория е по-голямата дъщеря на британската кралица Виктория. Тя сама избира музиката за церемонията: марша на Феликс Менделсон, сватбения хор от операта на Рихард Вагнер „Лоенгрин“. Кралските церемониалмайстори подготвят красив ритуал – булката в бяла рокля с воал, под музиката върви към олтара, водена от баща си. За тази сватба пишат почти всички вестници по света. Оттогава, модата за този стил бързо се разпространява в Европа и по-късно в Северна Америка.
Димитър Янков
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
