Георг Хендел – класика и спомен за Барока

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Георг Фридрих Хендел е роден на 23 февруари 1685 година в саксонския град Хале. Той е първородният син в семейството на лекаря Георг Хендел и почти тридесет години по-млада му съпруга Доротеа Тауст. Хендел израства в буржоазна среда, представителният дом на композитора е запазен и до днес като културен паметник в центъра на града. Като дете Георг Хендел често придружава баща си при посещенията му в резиденцията на херцога на Саксония Йохан Адолф I. Там той се учи да свири на орган.

На 9-годишна възраст той започва да композира музика. Херцогът бързо забелязва големия талант на момчето. Въпреки необикновената дарба на момчето обаче бащата на Георг Хендел предпочита синът му да не се отдава изцяло на музиката. По негово настояване той започва да учи право в Университета в Хале, но никога не прекратява връзката си с музиката. От първия си учител Фридрих Вилхелм Захоу, ръководител на църковния хор, Хендел научава тънкостите на църковната музика.

След смъртта на баща си Георг Хендел прекъсва следването си и се посвещава изцяло на музиката. Той става органист в катедралата в град Хале. Още тогава получава обществено признание като музикант. Година по-късно – през 1703-та, заминава за Хамбург и става солист-цигулар в Хамбургската опера. Там не престава да пише арии, кантати, музика за клавишни инструменти. На 8 януари 1705 година е премиерата на първата му опера „Алмира“, която се радва на невероятен успех сред публиката още с поставянето си на сцена.

Едва шест седмици след премиерата на „Алмира“ Хендел представя втората си опера „Нерон“. Две години по-късно, отново в Хамбург, Хендел представя още две опери – „Дафне“ и „Флориндо“. Тъй като бъдещето на Хамбургската опера е неясно, младият композитор решава да замине за Италия. Едва 21-годишен той избира Рим, където се усъвършенства като композитор. След силно земетресение в Рим през 1703 година папата забранява оперните представления. Ето защо започва налагането на друг жанр – ораториите, които всъщност не се отличават много от оперите. На сцената обаче изпълнителите – само мъже, не бива да разгръщат изцяло мощните си гласове.

През 1708 година Хендел представя на римска сцена ораторията „Месия“ с огромен успех. Оригиналните музикални нюанси отличават творбите на Хендел от тези на неговите съвременници Вивалди и Скарлати и му носят успех и слава. От Рим той пише музика за цяла Европа: църковна музика, кантати, оратории, оркестрова и камерна музика. Но най-голям и траен успех му носи операта „Агрипина“, която Хендел композира за Венеция. Италианската публика е пленена до такава степен от творбата на Хендел, че на всяко представление бурните аплодисменти са придружени от викове: „Да живее саксонецът.“

Източник: dw.com

ARTday.bg

Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Ралф Уолдо Емерсън: Завистта е невежество, подражанието е самоубийство

Емерсън е основоположник на движението трансцедентализъм, чиято идея е, че светът е нещо много повече от това, което човек вижда и възприема. Един от...

Коя е Елиза от музикалното произведение на Бетовен?

Лудвиг ван Бетовен е немски класически композитор, представител на Виенската школа, важна фигура в преходния период между класицизма и романтизма. Смятан за един от...

Лазаровден – един от най-хубавите народни обичаи

Лазаровден е един от най-хубавите народни обичаи. На този ден църквата чества възкръсването на Лазар. Според Библията действията на Исус около гроба на мъртвия...

Хоризонтът в стихотворение на Станка Пенчева

ХОРИЗОНТ От Станка Пенчева Отиват си от нас децата ни, отиват към пясъка на своите миражи, към лабиринтите на свойте минотаври, към своите помийни ями, триумфални арки, тресавища, каменоломни, звездопади... Отиват си от нас....

Книга за Красимира Колдамова излиза в Световния ден на балета

Книга за примата на българския балет и изтъкнат балетен педагог Красимира Колдамова излиза в Международния ден на балета 29 април. „Балерината Колдамова“ с автор...