Ето част от вълнуващите редове, които си разменят Оскар Уайлд и Лорд Алфред Дъглас
Докато правим исторически напредък по отношение на достойнството и равенството в любовта между хората, е трудно да забравим огромните унижения, на които влюбените са били подлагани, докато са преследвали любимия си.
Сред най-трагичните жертви, направени в името на любовта, е тази на Оскар Уайлд, който е изпращан в затвора многократно заради „престъплението“, което е извършил – а именно, че е бил хомосексуален. Но „най-грешното“ качество на Уайлд – огромната му способност да изпитва страстна и дълбока любов, е било и едно от най-признатите и ценени дарби в живота му.
През юни 1891 година Уайлд среща Лорд Алфред „Бози“ Дъглас – 21-годишен студент и талантлив поет, който по-нататък се превръща в Дориан Грей за Уайлд – негова муза, негов зъл гений и любовник.
По време на аферата им Уайлд пише „Саломе“ и четирите велики пиеси, които и до ден-днешен ни напомнят за великия творец.
Кореспонденцията между Уайлд и Лорд Дъглас се превръща в допълнение към най-красивите любовни писма, разменяни между големите творчески двойки в историята, включително Фрида Кало и Диего Ривера, Вирджиния Улф и Вита Саквил-Уест, Хенри Милър и Анаис Нин и други.
В едно от писмата, написано в един студен ноемврийски ден на 1892 година, Уайлд пише на Дъглас:
„Скъпи Бози… ужасно много бих искал да изляза с теб някъде, където е горещо и цветно.“
Няколко седмици по-късно, през януари 1893, Уайлд пише:
„Скъпо мое момче,
сонетът ти е прекрасен и е чудо, че тези твои устни с цвят на роза са направени не по-малко за лудостта на музиката и песните, колкото за лудостта на целувките. Тънката ти позлатена душа броди между страстта и поезията.
Защо си сам в Лондон и кога пътуваш за Солсбъри? Върви, за да охладиш ръцете си в сивия здрач на готиката и ела тук, когато пожелаеш. Тук е прекрасно, на което му липсваш единствено ти. Но иди до Солсбъри първо.
Винаги, с неугасваща любов твой,
Оскар“
В началото на март 1893, Уайлд изпитва мъчителни чувства към любимия си:
„Най-скъпо от всички момчета,
писмото ти беше възхитително. Като червено и бяло вино за мен, но съм тъжен и без настроение, Бози. Не трябва да правим сцени. Те ме убиват. Те унищожават красотата на живота. Не мога да те видя, толкова гръцки и изискан, изпълнен със страст. Не мога да слушам как извитите ти устни изричат отвратителни неща за мен. Не го прави. Убиваш сърцето ми. По-скоро бих пречупил себе си, отколкото да те виждам огорчен.
Трябва да те видя скоро. Ти си божественото нещо, което искам. Но не знам как да го направя. Да дойда ли до Солсбъри? Има много пречки това да се случи. Наемът ми тук е 49 паунда седмично! Освен това имам нова стая близо до Темза. Но ти, защо ти не си тук, скъпи мой, мое прекрасно момче?
Завинаги твой,
Оскар“
Аферата им е интензивна, оживена, драматична и бурна, но в основата й лежи дълбока и искрена любов. В писмо от края на декември 1893 година, след скорошен разрив, Уайлд пише на Дъглас:
„Скъпо момче,
благодаря ти за писмото. Щастлив съм, защото знам, че отново сме приятели и че любовта ни е преминала през сянката на светлината и отчуждението. Нека винаги бъдем безкрайно скъпи един за друг, както всъщност сме били винаги.
Мисля за теб ежедневно и съм твой винаги.
Оскар“
През 1895 година в разгара на литературния успех на Уайлд с шедьовъра му „Колко е важно да бъдеш сериозен“, бащата на Дъглас – маркиз Куинсбъри бива осъден за клевета. Но откритите по време на процеса доказателства довеждат до ареста на Уайлд по обвинение в „неприлично поведение“ с хора от същия пол. Следват още два процеса, Оскар Уайлд е осъден на две години „тежък труд“ в затвора. На 29.04 същата година след като се срива емоционално и психически. Репутацията му се съсипва, а здравето влошава. Тогава той пише на Дъглас:
„Скъпо момче,
Искам да ти покажа безсмъртната си, вечна любов към теб. Утре всичко ще е свършило. Щом затворът и безчестието са моята съдба, мисля, че любовта ми към теб и идеята, че и ти ме обичаш в замяна, ще ме поддържа в нещастието ми и ще ме направи способен, надявам се, да преживея всичко най-търпеливо.“
Но може би най-красноречивото писмо, показващо истинската любов, която Уайлд изпитва, е писмото на Леонард Смитърс – адвокат от Шефилд, който се превръща в единствения човек, заинтересован от книгите на Уайлд от годините след престоя му в затвора – 1.10.1897:
„Как може да продължаваш да питаш дали Лорд Алфред Дъглас е в Неапол? Много добре знаеш, че е – ние сме заедно. Той разбира мен и изкуството ми и ни обича. Надявам се никога да не бъда разделен от него. Той е най-деликатният и изискан поет, освен това е и най-добрият от всички млади писатели в Англия.“
Повечето от кореспонденцията между Уайлд и Лорд Алфред е събрана в „Оскар Уайлд: Живот в писма“, но единствено това изречение – „Той разбира мен и изкуството ми и ни обича“ е несравнимо красиво и описва любовта им изцяло.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
