Целувките нямат давност

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Целувай ме бавно, убивай ме нежно и до сетен дъх аз ще бъда най-щастливият мъж на света! Без целувките любовта е като крем карамел, в който сме забравили да добавим захар.

Целувката е сигурният начин не да докажем любов, а да я направим видима за света. Защото любовта е за показ. Когато двама се обичат, те самите съществуват в свят, който се превръща в пример за останалите. Има толкова видове целувки, колкото са проявленията на обич към човека, на когото държим. Целувката на майката не се забравя никога. В нейна неотменна спътница се превръща и онази, която получаваме като първа в знак на любов. Целуваме през сълзи, през смях, в тъга и в радост.

Повечето от нас биха дали мило и драго, за да водят живот като в черно-белите филми. Джаз, море, прохладна веранда и телефон, който звъни точно когато споделяме нечии устни…

Животът също е филм, а сценарият пишем ние. В цветовете няма нищо притеснително за една целувка.

Кутията за спомени пази стари писма, избелели снимки, кичури от коси на момичета, които някога са ни обичали. Повечето от писмата са „запечатани“ с целувка – избледняло червило от устни по пощенския плик – устни с дъх на малини, на ягоди и череши… Целувал ли си, в теб остава уханието на пролет – затваряш очи и през януари ароматът на цъфналите дървета се връща при теб.

Целувките нямат давност. Щом са станали факт, те живеят вечно. Омразата е почти невъзможна към човек, когото сме целували. Те ни правят добри хора и подхранват благородните ни намерения. И понеже всеки е готов да бъде обичан, дава възможност за това с нагласата, че трябва да тушира лошото в себе си.

Целувайте непрекъснато и навсякъде. Животът е твърде кратък. Всеки миг е за споделяне, всяка секунда е обречена на любов. Който не може бавно, нека го прави бързо, за да умножи броя на всяка следваща целувка. Щастливи са онези, които са познали любовта. За другите никога не е късно.

Смъртта е единственото сигурно нещо, което ни очаква. И ако по пътя към нея вървим с някого, чийто устни не спираме да желаем, животът със сигурност си струва да бъде изживян.

Добромир Банев

Снимка: Валентин Иванов-sValio

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Анджела и Анджело от Ricchi e Poveri пристигат у нас ден преди концерта им в НДК

Анджела и Анджело от Ricchi e Poveri пристигат у нас вечерта преди концерта им в София, заедно със своите музиканти и технически екип, съобщават организаторите от BGTSC. По думите им за...

Реставратори разкриха оригиналния колорит на старинни икони, пазени в поморийски храм

Екип от реставратори продължава работата си по ценните икони, които се съхраняват в църквата “Преображение Господне“ в Поморие. Храмът, които е сред най-старите по...

Неестествено е да си отиват жени, станали жертва на нечии ярост и гняв

На 25 ноември отбелязваме Деня за премахване на различните видове насилие, упражнявано върху жени. Инициативата е на ООН, а датата става важна част от...

Ден на Свети Климент Охридски, първоучител на българския народ

На 25 ноември Българската православна църква отдава почит на Свети Климент, архиепископ Охридски, първоучител на българския народ. Знае се, че Свети Климент Охридски е роден...

Стихотворение от Станка Пенчева: Как не искаме да сме същите…

*** Какъв едновремешен сняг вали - бавен и благ, простодушен. Прегазват го настървено коли, комините бързат да го опушат, снегорините - да го пометат. А той си пада унесено, не подбира ни...